Родителите на деца с увреждания излязоха на протести през 2018 г., за да изразят недоволството си от остарялото законодателство, което не отговаряше на нуждите на един болен. Благодарение на упоритостта на хората бе приет Закона за личната помощ. Нормативният документ влезе в сила от 1 януари 2019-та.
Какво се промени за една година? Могат ли личните асистенти, които най-често се грижат за свои деца, родители и близки да живеят с полагащата им се заплата? Какви са недостатъците? С тези въпроси се обърнахме към Антоанета Витева, личен асистент на своята 22-годишна дъщеря.
Аз съм личен асистент на дъщеря си, която ще навърши 22 години. Тя е с умствено изоставане, развитието й е на две-три годишно дете. С тежка епилепсия е, резистентна е към медикаменти, има дихателни проблеми. Със съпруга ми правим всичко вместо нея, защото тя не може нищо. Според направената социална оценка имам право на 168 часа работа като личен асистент. Става въпрос за по осем часа седмично . Двамата с него сме си ги поделили по 4 часа. И двамата работим и на друго място. Наложи ми се в последния месец да изляза в неплатен отпуск.
Заплатата на личен асистент е минималната за страната – 610 лева. В зависимост от почивните дни в месеца и след приспадане на осигуровките взимаме чисто между 520 и 560 лева. Независимо, че за грижите и работата ми няма празници и уикенд, не ни се начислява нищо повече.
Искам да попитам управляващите защо възнаграждението варира в зависимост от почивните дни и празниците. Така и не съм успяла да момента да попитам никой от тях.
В Закона за личната помощ има много трески за дялане. Въпреки всичко, за хора като мен, той е добра възможност. Дава ни се финансова помощ, за да можем със съпруга ми да отглеждаме нашата дъщеря. Разходите по нея никак не са малко. Освен това за хора, които никога не са работили и не могат да работят, подкрепата е от 200 лева, е нещо.
Преди влизането му в сила се даваха 30-ина лева интеграционна добавка. Отделно инвалидната й пенсия е 160 лева, има право и на 100 лева за придружител. Така общо тя получава 460 лева.
Когато в едно семейство има човек с увреждания, парите никога не са достатъчни. На фона на възрастните хора с 200 лв. пенсия след 40 години трудов стаж това, което ние получаваме е един добър доход. Човек трябва да преценява общата обстановка в страната. Не можем да искаме невъзможни неща.
Не е помислено обаче за всички хора с увреждания. Законът обръща повече внимание на тези от тях, които са с висок процент ТЕЛК. Например, покрепата не е добра за пенсионерите със заболявания, които с времето се влошават и се оказва, че в един момент имат нужда също от помощ - асистентска и финансова.
Още снимки
