Топъл дъжд, чакан дъжд,

плиснал в миг и отшумял.

Как света изведнъж

стана по-красив и бял?

Нощта пресича моя град надлъж,

площадите отдъхват от мъглите.

О, аз дочаках пролетният дъжд,

измил нещата и душите.

Долавям как се движи пролетта,

кръвта ми - соковете на стеблата

и как се връщат тихи над света

зелените лъчи на светлината.

Приветствам пролетните ветрове,

които над земята ни минават.

Ще се издигнат нови гласове,

треви ще бликнат в китните дъбрави.

Ще израсте висока буйна ръж,

ще се събудят корени изстинали.

Дъждът сега е само топъл дъжд,

изгубил спомена за свойто минало.

Ще се завърне слънцето от юг

и над града във тая утрин рано

ще мине светлия лиричен звук

на някое, на някое пиано.

Звукът ще влезе в стаите при нас,

измитите стъкла ще се засмеят

и нова песен в утринния час

високите етажи ще запеят.

Още снимки