Защото се лишаваш от друго дело, като заемаш ума си с мисли какво върши еди-кой си и защо го върши, какво говори, какво има предвид и какво крои, подобно занимание те обърква и отклонява от собственото ти ръководно начало.

Нужно е да се справиш и със случайното и безцелното в реда на това, което ти минава наум, но най-вече с дребнавото любопитство и злобата.

Трябва да привикнеш в главата ти да има само такива неща, за които, ако някой те попита неочаквано: „Какво мислиш в момента?“, да можеш незабавно да отговориш откровено: „Това и това“, щото начаса да стане ясно, че всичко, което е в ума ти, е скромно и добронамерено, подобаващо за общностно същество, отнасящо се с безразличие към свързаното с удоволствие и изобщо към мечтите, породени от насладата, към проявите на честолюбие, завист и подозрение или на нещо друго, чието назоваване би те накарало да се изчервиш.

Подобен човек, който повече не отлага да се нареди между най-добрите, е като жрец и божи служител.

Той служи и на положеното вътре в него божество, което му помага да остане неопетнен от наслади, ненаранен от каквато и да е мъка, незасегнат от каквато и да е неправда, безчувствен към всякаква низост.

Състезаващ се в най-трудното състезание, в това да надмогне всички чувства, до дъно обзет от справедливост, той с цялата си душа приветствува всичко, което е отредено да му се случи, и не често, нито без крайна нужда, наложена от общественото благо, допуска да се занимава наум с това какво искат да кажат другите хора или какво вършат и мислят.

Подобен човек привежда в действие само своето и се занимава с това, което нему е отредено от Вселената.

Убеден, че цялото е благо, той върши своето красиво.

Защото това, което всекиму е отредено, зависи от цялото, но и му въздействува.

Подобен човек помни, че всички разумни същества са сродни и че да проявява грижа към всички хора е присъщо на човешката природа.

Но трябва да държи не на мнението на всички, а само на живеещите съобразно природата.

Колкото до ония, които не живеят по този начин, той не забравя какви са у дома си и навън, какви са нощем и денем и каква им е компанията.

Затова не обръща внимание на похвалата на подобни люде, които дори от самите себе си не са доволни.