След публикацията "Забравените хора на България: Баба Елена и малката Ели от село Желю войвода" решихме да потърсим майката на Ели. Намираме я в сливенското село Скобелево. Съгласява се да говори с нас.

"Живях 15 години с бащата на Ели. Той е алкохолик. Пиеше много, тормозеше ме, много бой съм изяла от него. Не можах да издържа и го оставих" - разказва ни Димитрина.

Казва, че през 2017 година е дошла с него в село Скобелево да работят в някаква ферма, но той бил много мързелив, постояно бил пиян и го изгонили от работа. Тръгнал си за Желю войвода, а тя останала да работи.

"Аз много искам да си взема детето, но бащата и бабата не ми я дават. Искат да отида да живея с тях. Но аз никога няма да се върна" - продължава разказа си Димитрина.

Сега тя живее с приятеля си Стоян. Казва, че много се разбират. Живеели добре.

Питаме го дали е посягъл на детето.

"Аз да съм я удрял - никога! Това са приказки на бабата. Нямам нищо против Ели да живее тук с майка си. Даже ходихме до Желю войвода да я вземем, но те не я дават. Трябва да се бием, а аз не искам да правя панаири."

Тръгваме си с мисълта, как заради безразсъдството на родителите едно дете живее в бедност и лишения.

Каквото и да се е случило с майката и бащата на Ели, те нямат право да я наказват по този жесток начин, като я лишават от сигурност, спокойствие и увереност.

А колкото до баба Елена, колкото и каквото да прави за нея, тя никога няма да може да замести напълно майката.

Но за съжаление това е "лицето" на ежедневието - то няма как да се скрие, от него няма как да се избяга.

Зад редовете на тази история се крие тъгата на едно малко момиченце, лишено от майчина ласка и топлина, крият се и сълзи, които никой не е в състояние да изтрие, както родителите, които обичат и милеят за детето си.

А ние пожелаваме на Ели много здраве, сили и щастливи моменти, защото това заслужава всяко дете.

"Сливен медия"

Още снимки