У нас съществуват противоречиви разбирания по безкраен набор от теми и 8-ми март си е заслужил специално място сред тях. Наричат го всякак – социалистически, измислен, празник на цветарите, плод на феминистка пропаганда. Самият факт, че за Международния ден на жената се мисли и говори по подобен начин, е достатъчно показателен за нуждата от него.
В Уикипедия пише, че на тази дата се честват икономическите, политическите и обществените постижения на жените. И тук тълкуванията варират, затова може би трябва да обясним. Това не означава, че някой се опитва да омаловажи мъжките заслуги или пък че се налага двоен стандарт в отчитането на постижения.
Това е едно напомняне, че до неотдавна не се е гледало с добро око на женски амбиции, различни от раждането, готвенето, прането, чистенето и обслужването повелята на стопанина. Въпреки това от зората на човечеството жените са правили невъзможното и са постигали значително по-велики неща. Неща, благодарение на които днес споделяме един по-понятен, просветен, здрав, удобен, технологичен и не на последно място – равноправен свят.
През целия месец март ще ви срещаме с такива жени. Всяка седмица ще ви очаква нова история, ново лице. Целта не е да разделяме половете и да изтъкваме единия пред другия. Винаги сме застъпвали мнението, че сме си нужни и необходими и че трябва да търсим пътища за сближаване, а не за противопоставяне. Достойни жени има, както и достойни мъже. Искаме само да осветлим делата на някои жени, останали в историята и да остане запомнено тяхното наследство.
Баба Тонка Обретенова - несломимата сила на българската жена
"Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, пак ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв!"
Баба Тонка Обретенова е изключителна фигура в нашата история - синоним на жертвоготовност, отдаденост към делото на Освобождението, на буден ум, добро сърце и извънмерна решителност в критичен момент.
Родена през 1812 г. в с. Червен, Русенско, през 1831 г. тя се омъжва за търговец от Русе - Тихо Обретенов. Младото семейство става средище на просвета и революционен плам. Често в къщата им гостували революционери, книжовници и други будни за времето си хора - Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Панайот Волов, Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов. Семейството оказвало всякаква по силите си помощ на революционното движение и си спечелва име на достойни и честни хора, на които може да се разчита за народните дела.
След смъртта на мъжа си Тонка остава сама глава на голямо семейство - тя има дванадесет деца, от които 7 останали живи: пет момчета - Атанас, Ангел, Петър, Никола и Георги и 2 момичета: Петрана и Анастасия. Всичките й деца са свързани с националноосвободителното дело.
През 1867 г. синът й Петър Обретенов влиза в Българската легия в Белград. През 1868 г. Ангел Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Диарбекир заедно с четата.
Никола Обретенов е централна фигура в създадения през есента на 1871 г. в русенското читалище “Зора” Русенски революционен комитет. Той влиза в Ботевата чета става свидетел на смъртта на Христо Ботев. След разгрома на четата е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.
През 1875 г. Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил войвода.
В освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село Червена вода, за участие в Априлското въстание. Другата дъщеря – Анастасия Обретенова – е родена през 1860 г. През 1882 г. тя се омъжва за Захари Стоянов.
Бажа Тонка доживява Освобождението - отива си на преклонна възраст, видяла с очите си руските части, които, минавайки Дунав, освобождават Русе, и посреща заточените си синове. Тя умира на 27 март 1893 г.
В Русе може да бъде разгледан музея "Баба Тонка" и ви призоваваме, ако имате път, а и да нямате - отидете и научете по-подробно за нейния живот.
"Сливен медия"



