Сто войводи идват нощем
в Сливен да играят пак хоро.
С пушки, с тънки саби още
та Балкана да не стига зло.
Тука, гдето три реки се вият,
ветрове кръстосват се дузина,
сто войводи песни пеят, пият
в тъмнината тежко руйно вино.
Тихо слушат камъните сини,
дума не продумват с векове,
как войводи смели на родина
мила са обрекли своето сърце.
Ивелина Радионова



