Съседката ни Румъния винаги е била с мистична окраска заради легендите за граф Дракула и свитата му от вампири. Един мит ни отвежда към град Брашов. Той се намира в центъра на Трансилвания, заобиколен от Карпатите, на около 160 км от Букурещ. Там хората не пият кръв, а са доста дружелюбни с туристите, представяйки им богатата си история и култура.
Брашов е бил немска колония и до ден днешен се рекламира с немското си име Кронщад. Наброява около 280 хиляди души и е 8-ми по големина в Румъния. Градът е леснодостъпен с добра инфраструктура. В него ежегодно се провежда музикалния фестивал Златният елен, а съвсем близо до мястото е и най-известният румънски зимен ски курорт – Пояна Брашов.
В града е открита първата печатница и библиотека в Трансилвания. Там се издава и първият трансилвански вестник на румънски език.
Сред главните забележителности с интересна история е Черната църква. Тя е най-голямата готическа църква, строена близо сто години от 1385 г. Името й идва след един пожар през 1689 г., когато покривът и е унищожен от пламъци и цялата й каменна част е почернена от сажди. Изключително ценни и красиви са каменните и склуптури, украсяващи петте портала на катедралата.
Духовните паметници в Брашов се допълват с православната църква “Свети Николай”. Започната е в готически и завършена в бароков стил. До нея се намира сградата на първото румъноезично училище и статуята на първия печатар и румънски редактор – Кореси.
Средището на обществения духовен живот е главният площад, където е сградата на Кметството. Вниманието на туристите привличат още 1000-метровия хълм в центъра - Тъмпа, музей – посветен на румънското книгопечатане и издаване, замъка Прежмер (в съседното градче Прежмер). Но основният атракцион си остава хипотетичният дом на Дракула - двореца Бран.
Още щом гo приближиш, те побиват тръпки и тялото ти започва да трепери от пронизващия вятър.
В множеството помещения и вътрешни пространства се преплитат коридори, тесни стълбища и тайнствени лабиринти.
В тесните стаички могат да се видят тежки дървени мебели като маси, столове, легла и скринове, полилеи от ковано желязо и всякакви предмети от бита. Паяжини, черепи, сухи листа и тикви допринасят за страховитата атмосфера.
Във вътрешния двор на замъка има каменен кладенец с железен кръст отгоре. Твърди се, че на дъното му имало не вода, а таен проход.
Замъкът бил завършен през 1382 година и служел като резиденция за срещи, лов и гуляи.
Тук често отсядал един знаменит владетел – покровителят на цяло Влашко Влад III Цепеш.
Цепеш живял и управлявал своето княжество през XV век, времето, в което Османската империя плячкосвала и завладявала всичко наред.
Той бил решителен и целеустремен. Като млад лежал в османски затвор. След излизането си на свобода решил да отмъсти. И той като баща си станал член на тайното общество “Орден на Дракона”. Започнали да го наричат Дракула (син на дявола).
Влад Дракула бил жесток владетел. Понякога организирал пищни тържества зад стените на крепостта, а след това убивал гостите си, като ги набучвал на кол. Дракула ги наблюдавал как агонизират и веднъж дори се “пошегувал”: “Все пак тези хора имат някаква грация…”
Използвал и други методи на мъчение, като често се e случвало по негово нареждане хора да бъдат одирани живи, сварявани, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи или жигосвани.
През XV век Влашко водело постоянни войни с османците. Дракула обаче не отстъпвал – опожарявал цели села и пускал отрова в кладенците.
Днес замъкът в Сигишоара е превърнат в музей, а образът на Дракула – митологизиран. Английският писател Брам Стокър създава художествения образ на Дракула, като описва историята му в роман. Оттогава насам излизат множество версии и екранизации за живота на жестокия владетел, една от друга по-страшни и интригуващи.
За да се докоснете обаче до автентичния образ на Влад Цепеш -Дракула, трябва да посетите този уникален каменен замък. Тук мистиката се преплита с реалността, времето се връща назад, а ефектът е умопомрачителен.
Още снимки
