Матмата е едно от най-удивителните места в Тунис, което си заслужа да се види. Още повече че там можете да прекарате нощта в дома на Люк Скайуокър от „Междузвездни войни“. Част от сцените във филма са снимани в една от тукашните къщи, която е превърната в подземен хотел – Sidi Driss.
Разположен в южните разклонения на величествените Атласки планини, подземният град е на около 450 км от столицата. На пръв поглед местността изглежда необитаема – голи склонове, в които сякаш от нищото се появяват фигури на хора и животни, стърчат сателитни чинии и слънчеви батерии. Чак след това се виждат причудливите подземни домове, които обаче не са построени отстрани на планината като повечето подобни. Вместо да изграждат жилищата си, берберите ги изкопават в меката почва на нагънатите склонове. Матмата и шепа други подобни селища се намират на терен от пясъчник, който е достатъчно мек, за да се копае с ръчни инструменти, но достатъчно здрав, за да осигури живот на домовете векове наред.
Жилището в Матмата се създава, като се издълбае голяма яма в земята с дълбочина около 10-ина метра. В стените се копаят дупки като пещери, които служат за стаи – хол, спални, килер. Леглата, рафтовете, както и шкафовете също се дълбаят в скалите. Дебелите естествени стени действат като ефикасен климатик и през лятото, и през зимата. По всяко време температурата в скалните домове е около 22 градуса. По стените често са нарисувани риби и човешки длани – защитни берберски символи.
Придвижването между различните етажи става по въжета с навързани възли, наричани пандуси. Ямата, която прилича на широко дъно на кладенец, служи за голям вътрешен двор на открито и понякога е свързана с други близки дворове през проходи, които образуват голям подземен лабиринт. Долу винаги има сянка, както и защита.
Мястото е толкова екзотично, че през 70-те години Джордж Лукас снима тук сцените от планетата Татуин, а Спилбърг изпраща в Матмата Индиана Джоунс да търси изчезналия кивот. Пустинята до Матмата пък става фон на филма „Английския пациент“.
Има различни предания за заселването на платото Матмата, разположено близо до единствения път между Либия и Тунис, поради което регионът е често атакуван от нашественици. В миналото никой не подозирал, че в тази мистериозна област на Сахара живеят хора. Разказвали се само легенди. Най-популярната гласи, че мястото е населено след една от Пуническите войни, в която е дадено разрешение да се избиват всички хора по пътя на войниците. Римляните изпращат две египетски племена, които да прогонят местните и Матмата да стане тяхна. Това принуждава местните хора да се скрият в жилища под земята. Понеже никой не подозира за „подземните“ хора, легенди разказват как от дебрите на земята изскачали чудовища и убивали войници. Това били берберите, които излизали от домовете си, за да бранят семействата си от нашествениците, докато окончателно не ги прогонват от родната си земя. Според други предания древното селище се появява на бял свят преди около 700 години. Поради непоносимо жаркото слънце хората изграждат домовете си под земята.
Сега в Матмата има стотина подземни жилища и в тях продължават да живеят хора по своя традиционен начин, който обаче модернизират със постиженията на цивилизацията.
Берберите сами се определят като пещерни хора, или троглодити. Днес те са готови срещу скромна сума да развеждат туристи навсякъде из домовете си, да им покажат как мелят зърно, приготвят хляб. След това ги черпят с печени на каменни плочи тънки питки, които по традиция се топят в зехтин и мед. Няма как гостите им да не опитат и от ароматния ментов чай, който на шега наричат „берберско уиски“.
Въпреки развития туризъм условията за живот в Матмата са трудни. Затова мъжете често ходят на север през пролетта, за да работят по маслиновите градини и се връщат, когато сезонът приключи.
До подземния град освен с организирани групи от почти всяка точка на Тунис може да се стигне и с кола. Трябва да се внимава повече по шосето към града, което се вие по планинските склонове, често с голям наклон. Ако сте с автомобил, можете да се отбиете в селцата – Хадеж, Тамезрет, Тужен, Зрауйя, които са на около 7–8 км след Матмата по главния път. Макар и примитивни, те дават представа за живота там преди векове. Къщите в тях не са под земята, а са каменни. Татуировките върху лицата на местните жени пък показват принадлежността им към определено племе.
Макар да съществува от векове, градът е открит за света чак през 1969 г. Тогава поройни дъждове в продължение на 22 дни наводняват домовете и хората търсят помощ от властите. Много от къщите са унищожени, но на тяхно място са построени нови.
Още снимки
