Веднъж стъпиш ли в Африка, тя завинаги остава в сърцето ти. Независимо дали пътешестваш из непознатите ѝ диви места или се разхождаш из цветните улици, претъпкани с шум и туристи.

Като първа спирка от пътуването ни из Мароко, Маракеш ни посрещна с топлите си розови нюанси и безспирен хаос. Хотелът ни, в типично марокански стил, се намираше в медината или по-точно на популярния площад Джама Ел Фна. Медина означава историческия център на града, а Джама Ел Фна е място, потънало в тайнственост и суматоха. Това е един от най-обсъжданите градски площади в света и една от най-големите туристически атракции в Маракеш. Всеки ден на този площад се събират множество търговци, танцьори, дресьори на маймуни и на кобри. Тогава целият площад оживява.

На берберски Маракеш означава “Земя на Бог“. Нарича се така, защото градът се намира в подножието на красивите Атласки планини и е на няколко часа път от Сахара.

В медината, могат да се опитат страхотните плодови фрешове на Джама Ел Фна и марокански тажин и кус-кус с традиционни подправки. Тажинът е ястие, което обикновено се приготвя в глинен съд с месо в комбинация със зеленчуци или плодове и подправки като джинджифил, кимион, куркума, канела, шафран, ядки и сушени плодове.

Тесните улички на Маракеш ни показаха изключително колоритни места. Сергиите бяха отрупани с пирамиди от разноцветни подправки и сладкиши. В далечината се извисяваше внушителната джамия Кутубия, а на всеки метър се предлагаха всякакви стоки. От красиво декорирани съдове, фенери, дрехи и сувенири до абсолютно ненужни вещи. Продаващите крещяха „Ще ти дам това на специална цена!“, заговаряха ни на перфектен испански и френски и непрекъснато ни убеждаваха да си купим нещо или да се снимаме с някоя атракция. Може да се озовете с маймуна на рамо или със странна шапка на главата. И запомнете – на Джама Ел Фна за всичко искат пари. Възможно е дори, когато питате някого за посоката след това да си иска бакшиш. В никакъв случай не снимайте без разрешение кобра на площада, защото след това ще сте заобиколени от няколко мароканеца с навъсени погледи, очакващи значителни суми с пари. Ако все пак държите трябва да се уговорите предварително с дресьорите.

Когато организирате пътуването си сами до Мароко е добре да знаете, че Маракеш за съжаление е и място, в което много мароканци опитват да забогатеят с измама. Наричат града също „Marrakech, Arnakech”, което в превод означава „Маракеш, Мафия”.

Мафия са и таксимеровите шофьори, които още от летището се опитват да измамят туристите със скъпи тарифи. Ние успяхме да се спазарим за по-добра цена, но това стана след като упорито отказахме да се качим на всичките таксита пред летището и потърсихме транспорт до медината от друго място. Тогава един от същите шофьори просто ни настигна и се возихме по нашата тарифа. Важно е човек да бъде подготвен предварително, че освен очарованието на Маракеш, там ще се срещнете и с другата страна на това място, за която трябва да сте предпазливи.

Медресето Бен Юсеф е едно от най-впечатляващите места там. Медресе означава средно или висше училище, подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища. Бен Юсеф е един от най-важните исторически паметници в Мароко, но най вече в Маракеш. Това Медресе е едно от най-старите по рода си в Мароко и Северна Африка.

Изключително място в Маракеш е Градината Мажорел. Тази ботаническа градина е приютила около 300 вида растителност и е истински берберски музей на културата. Тя носи името на своя основател, френския художник Жак Мажорел, който боядисва стените на вилата си в синьо и цялата градина се преобразява в жива картина, която до днес е един от най-посещаваните обекти в Мароко.През 1980 година я купуват Ив Сен Лоран и Пиер Берже, които се вдъхновяват от мястото още при първото им посещение там.

Маракеш определено има с какво да ви очарова, но има едно място в Мароко, което в никакъв случай не трябва да пропускате. Пустинята Сахара е дестинация, която всеки трябва да посети. От всеки хотел в Маракеш както и от другите градове може да се резервира тур до Сахара, включващ три дни, от които едната нощувка е в пустинята.

Не трябва да се пропуска и Аит Бен Хаду или скалното чудо на Мароко. Този град, разположен на южните склонове на Атласките планини, е една от най-внушителните забележителности на Мароко. Популярен е със своите “касба“ – високи сгради от глина, които са построени зад защитни стени. Част е от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Използван е като фон в много холивудски проекти, включително Мумията, Гладиатор, Лорънс Арабски, Игра на тронове и много други.

Следващия ден минахме през красивия град Тингир. Местните ни показаха земеделските си земи, и стигнахме до красивите глинени къщи на Тингир. В една от тези къщи ни поканиха на чай и ни предлаложиха различни видове ръчно правени килими и след това продължихме пътуването си до Сахара. По пътя минахме през внушителния каньон Тодра (Gorges du Todra), който се намира в източната част на Атласките планини. Височината на скалите е повече от 160 метра и това е едно уникално красиво, напомнящо Триградското ни ждрело. В тази част на Мароко пейзажите, непрекъснато се сменяха. Спряхме да обядваме в едно крайпътно заведение, а наоколо се виждаше единствено безкрайна пустош, която напомня Дивия Запад, но в мароканска версия.

Късния следобед стигнахме и в Мерзуга- пустинен град, който се намира до внушителните пясъчни дюни Ерг Чеби, които са най-големите в Мароко. Това е мястото, от което можете сами да организирате разходката си с камила в Сахара. Районът около Мерзуга е класическия облик на пустинята Сахара и няма как да ви разочарова. В града има много места, на които можете да отседнете, подходящи за всякакъв бюджет, а берберите и камилите са част от пейзажа.

Берберите всъщност са един от най-загадъчните народи на земята. Това са бедуините на Мароко и Алжир и определят себе си като свободни хора. Свободни, защото никой не може да подчини тяхната воля. Събуждат се не със звука на телефона, а със слънчевия изгрев. Днес на територията на Мароко има малко истински бербери, но техните традиции са навсякъде.

Да яздиш камила в пустинята определено не е най-приятното изживяване, но различният свят, през който тези животни ни отведоха беше изключително впечатляващ. Огромните дюни, всичките нюанси на пустинята и сенките, които камили оставяха по пясъците, бяха страхотна гледка.

След залез пристигнахме до берберските палатки, където трябваше да нощуваме. Добре е да знаете, че в пустинята няма удобства, интернет, обхват, нито вода. В Сахара можете само да стоите и да наблюдавате безкрайните дюни и да се любувате на тишината.

Посетихме и един от най-красивите градове, които някога съм виждала. Става въпрос за Синята перла на Мароко – Шефшауен. Замислям се колко красиви имена имат градовете на тази страна, звучащи толкова нетипично и очарователно. Пътуването ни от Фес до Шефшауен беше около пет часа и напълно си заслужава целия този път с автобус. Хотелът ни се намираше в прекрасна синя къща в медината и беше едно от най-красивите и бюджетни места, в които някога сме отсядали. Това градче беше истинска наслада за нас. Местността, в която се намира е изключително живописна, а планинския фон и сините къщи създават впечатляващ контраст. Когато попитахме местните защо всичко е боядисано в синьо се чуваха различни отговори. Според някои има духовно обяснение и така се чувстват се по-близо до Бог. Според други така се отдава почит на планинския извор, който ги снабдява с чиста и студена вода. Трети смятат, че син камък е най-доброто средство срещу комари. Но каквато и да е причината това място сякаш е от друга планета. Очарованието на местните се виждаше не само по сините улици. В парка компания от млади мъже пееха разкошни марокански песни и свиреха на китара. Стълбищата, уличните фенери, цветните саксии, разположени така непринудено върху синия камък създават истинско изкуство. Дори прането по прозорците украсява цялата тази живописна картина. Разбираемо местните не желаят да бъдат снимани. Мястото е твърде малко и хората пазят личното си пространство. Всичко в Шефшауен е много различно, напомнящо декор на филм, но истинско и фантастично.

Още снимки