Минути за пътешествие: По пътеките на Твърдишкия балкан

Ветровете в дърветата на Твърдишкия балкан шепнат легенди. Земя на зелени пасища, вековни игри и игриви потоци. От връх "Чумерна" до северните брегове на язовир "Жребчево", маршрутите за преходи и пикник са безкрайни.

Пещера "Мъгливия сняг"

"Мъгливия сняг" е красива пропастна пещера със сложна структура в Твърдишкия балкан, до края на която все още не е достигнато. Намира се в местността „Докса”.

Проучвана е от спелеолози през 2000 година. Оказва се, че е между първите най-дълбоки пещери в България. Влизането в нея е изключително опасно, дори и при наличието на специални съоръжения за проникване в пещери. Започва с отвес – 80 м, следват коридори и зали с дължина 2300м. Недостъпна е за посещения от туристи, единствено за експедиции с ръководители и специална екипировка.

Крепост град "Вердица" – Твърдица

Североизточно от Твърдица, на 1.5 км от административния й център, върху рид, заобиколен от река Твърдишка, се намират останки от крепост, известна под името "Градището".

Средната надморска височина на рида, върху който е разположена крепостта, е 400 м. Ридът е заобиколен от север, запад и юг от река Твърдишка. В тези посоки склоновете на рида се спускат почти отвесно към реката и го правят недостъпен. Единствената сухоземна връзка е от изток със западния склон на връх "Кутра".

Крепостта в местността "Градището" е упомената в изворите и е известна в историческата и археологическата литература. За крепост с името Вердица говори Мануил Фил във връзка с походите на византийците, предвождани от Михаил Глава Тарханиот срещу въстаниците на Ивайло.

Проф. Константин Иречек в коментара си за „Български градове у Мануила Филъ” свързва името Вердица с Твърдица, „голямо селище по шосе през Балкана за Елена”.

Проследявайки същите военни действия, проф. В. Златарски пише за Тарханиот: дошъл в Твърдица-Вердица, при сегашното село Твърдица”.

Крепостта е идентифицирана и от ст.н.с. Атанас Попов като крепостта Вердитца, спомената от Мануил Фил.

Според Ат. Попов голямата площ говори, че тя е имала важно значение за отбраната на столицата Търново. Крепостта се намира в началото на един от най-късите пътища от Тракия през Средна гора и Стара планина за Северна България. В нея е имало гарнизон, ангажиран с охраната на Твърдишкия проход.

През 1959 г. на 20 м югоизточно от крепостта е открита църква. Църквата е проучвана под ръководството на проф. Стамен Михайлов и Елена Бацова. Тя е еднокорабна с полукръгла абсида и притвор Имала е стенописи. По стила им и по някои от находките, разкопвачите датират църквата през периода ХІ-ХІІ в.

Крепостната стена, която е издигната на това естествено укрепено място, е съобразена с особеностите на терена. Тя затваря пространство с площ 24 дка. Стените са градени от ломени камъни, споени с бял хоросан. За външните и вътрешни страни на стените са използвани по-едри и по-добре оформени камъни като вътрешността между лицата е запълнена с безредно нахвърляни камъни в хоросанова маса. Все още има запазени части от стената, извисяващи се до 4 м. Дебелината на външната стена е 3 м.

Съществува легенда за голямо сражение между българи и византийци при изхода на Твърдишкия проход. Тя се свързва с похода на византийския пълководец Априн в 1279 г. срещу Ивайло. В това сражение загинала цялата византийска войска.

Местност "Хайдушка поляна"

Дивно величие притежава Твърдишката планина! Много тайни крие тя, много предания пази за местата, свързани с лични български синове. Такова емблематично място е „Хайдушка поляна”. Този красив кът от Стара планина съхранява спомена за героизма и величието, за непреклонния дух на твърдичани.

Намира се на изток от м. Предела, по пътя за вр. Чумерна. Пътят минава край красива местност, заобиколена с гъста букова и борова гора. В западната част на поляната е изградена чешма, а в източната, близо до пътя, се намира скромна паметна плоча, издигната през 1968 година с имената на хайдутите, които са намирали убежище и закрила тук: Кара Колю, Пею Буюклията, Филип Тотю, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Димитър Калъчлията, Злати Конарчанина и др.

По време на Освободителната война (пролетта на 1877 г.) около „Хайдушка поляна” се установява Твърдишката чета на войводата Симеон Стойков. Четата доставя на руското командване ценни данни за движението на турската войска и подпомага преминаването на части от руската армия през Твърдишкия проход през зимата на 1877/78 г.

Името на „Хайдушка поляна” отдавна се е превърнало в светла легенда и гордо настояще. Тук си дават среща всяка година, в първата неделя на м. август, поколенията на Твърдица, за да засвидетелстват преклонението си към паметта на народните закрилници и привързаността към родния край и родовия корен.

Връх Чумерна

Намира се в източната част на Средна Стара планина. Името му напомня за честите облаци и мъгли, с които е обвит върхът. Със своите 1536 метра е най-високият в Средна и Източна Стара планина. Неговото скалисто чело се отделя от заобикалящите го отвсякъде отвесни гори и скали. Северните му склонове са полегати, къси, с букови гори, а южните са дълги, прорязани от речни долини. Той има формата на огромна слабо огъната подкова, обърната с отворите си на юг.

Върхът е бил удобно свърталище за хайдути и разбойници, защото е отдалечен от населените места, намира се дълбоко навътре в планината сред обширните гори и много планински хребети, долища и реки, които трябва да се преминат, за да се стигне до него.

Тази част на планината е нещо като „лечебница”, в която възстановяват силите си изтощените от глад или от раните си хайдути. Един от четниците на разбитата дружина на Хаджи Димитър си спомня: „През цялата нощ пътувахме, зората се пукна, когато достигнахме един връх и по покана на водача си сложихме изнурените си кости върху росната, зелена, балканска земя. Аз бих желал щото раят за красотите, за който говорят толкова калугерите, да бъде това, каквото беше нашият планински връх тая заран със своя чуден изгрев, със зелените си дървета, с концерта на тамошните птици.”

Панайот Хитов, който дълги години кръстосва Стара планина и познава всяко кътче от нея, не може да задържи вълнението си от възхитителната гледка, която се открива от този връх: „Когато дойдеш на Чумерна, то пред очите ти се появява една твърде чудесна картина. На която и страна да погледнеш, окото ти има що да погледа и на що да се порадва. Хубава е нашата земя! Аз обичах да седя на това място и да оплаквам като Еремия своето поробено отечество… От това място се види Стара планина, види се Едрине, види се Пловдив, види се Доспат. Погледай на дясно. Види се Елена, види се Беброво, види се Търново, види се Габрово, види се Плевен. Като погледнеш към юг, то видиш полетата, наредени с трендафил и много реки; а като погледнеш към Дунава, то видиш бърда и шумаци, горите са облени със златните очи на българското слънце; керемидите се червенеят измежду сливаците, орешаците, крушите и вишняците, а реките се лъщеят от слънцето като сребърни пояси.”

До Чумерна може да се стигне по два начина: с автомобил - през Твърдица или Елена до хижа Чумерна.

Близо до върха могат да се намерят маркирани пешеходни маршрути, ски писта и хижа със същото име. През самия връх минава Европейски туристически маршрут Е3.

Голямата топола

Природна забележителност е „Голямата топола” – в местност „Шатова нива” – гр. Твърдица, кв.Козарево. Размерите на дървото Бяла топола са: височина 29 м, обиколка на стъблото 7,30 м, предполагаема възраст – 100 години, при надморска височина 300 м. Обявена е за защитен обект с внушителните си размери като представител на ponus alba.

До тополата се стига по полски път.

Водопади „Скоковете”

На север от града, Твърдишката река е оформила приказно творение на три преливащи един във друг водопади, разположени на три нива.

Маршрут: През каменния мост над реката, от дясната й страна, се тръгва по някоя от стръмните улички, които водят на североизток и се изкачват до път на височината, опасващ снагата на планината. Той е доста каменист и е проходим само за джип. От този път се разкрива красивата панорама на града във всички посоки. Феноменалните скали започват още от последните къщи и продължават в гигантски мащаби в няколко ждрела, през които се промушва пътят. Маршрутът е добре обозначен с табели „Скоковете" и може да се върви спокойно. В едната посока се изминава за около час - час и половина. Последните 50 метра са спускане до реката и не са особено трудни.

Най-високият водопад, с височина 5-6 м, представлява скок на водата в голям скален казан. След него водата прави още два скока като последният е от около метър.

Потопената църква

Историята на известната днес Потопена църква, носеща името на светеца Иван Рилски, започва през 1891 година, когато е построена от тревненски майстори. Градежът на храма и стенописите му са изцяло със средства на местните жители. Храмът се издигал на най-високото място в селото, затова е успял да остане над водата на яз. Жребчево или поне частично. Язовирът е построен 1959- 1966 г. и в основите му лежат бившите села Жребчево, Запалня и Долно Паничерево.

Днес за някогашното село Запалня говорят два паметника - църквата и паметна плоча, чийто текст гласи:„Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.“.

Църквата се намира на подбалканския път, южно от Твърдица.

Сътма чешма – лобното място на Стоил войвода

Стоил войвода е участник в националноосвободителното движение, войвода на чета. Роден е около 1841-1842 г. в с. Енджекьой, дн. Стоил войвода, Новозагорско. През 1864-1873 г. е овчар в Добруджа. През 1873 г. се завръща в родното си село. Сформира малка хайдушка чета в Башовската гора. Оттам прави набези към Варна и Балчик. Дружината му се увеличава и той се прехвърля в Котленския балкан. Предрешени, една част от четниците в турски дрехи, а друга - като роби, минават през Котел и продължават към Сливенския балкан.

През 1875 г. емигрира в Румъния. Там се свързва с революционната емиграция. Определен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във II-ри Сливенски, революционен окръг по време на Априлското въстание 1876 г.

Подпомогнат от Кондьо Кавръков, Михаил Гаджалов и др., в местността Кушбунар, в Стара планина изгражда лагер, в който впоследствие са пренесени оръжие, боеприпаси и храна, и който трябвало да бъде сборен пункт на сформираните чети.

След избухване на въстанието към дружината му се присъединява четата на Иларион Драгостинов и Георги Обретенов.Четата, наброяваща вече 72 души, води няколко тежки сражения с турските потери, тръгнали по следите им след падналия сняг. На 7-8 май четниците се сражават при котленското село Нейково, където Стоил войвода е ранен, а Обретенов, Драгостинов и знаменосецът Стефан Серткостов са убити. Знамето се поема от Стоил войвода, който повежда оцелелите десетина въстаници. Отправят се към с.Бяла, но са предадени от едно овчарче и тръгват за с. Терзобас (дн. Шивачево), където се крият в лозята. Тук отново са забелязани и продължават за Алобас (дн. Червенаково).

Между селата Исикча (дн. Близнец) и Бинкос са застигнати от потеря и започва сражение. Останали без барут, гладни, преуморени от едномесечното ходене, четниците са заловени. Турците ги завързват и подлагат на нечувани изтезания. Заради дръзкия отказ да върви вързан, Стоил войвода е обезглавен. Така на 12(13) май1876 г. близо до с. Близнец, Твърдишка община, в местността Трескавото кладенче (Сътма чешма) завършва трагично животът на Стоил войвода.

Ежегодно на лобното място, източно от с. Близнец, се организира поклонение в негова памет и в памет на четата му.

"Сливен медия"