Димитър Драганов Драганов е на 22 години, родом от град Стралджа, област Ямбол. Живее във Велико Търново, където е студент в последен 4-ти курс на специалността „Психология“ във Великотърновския университет.

Преди шест месеца излиза от печат първата му дебютна стихосбирка „Моят глас“, а само преди няколко седмици е спечелил и Международен поетичен конкурс на издателство „Многоточие“, град София, чиято главна награда е безплатното издаване на стихосбирка.

За конкурса организаторите са получили 197 стихотворения, изпратени чрез 124 писма, пристигнали от различни краища на света, като е интересно да се отбележи, че най-младият участник е на 8 години, а най-възрастният – на 78 години. Награждаването на избраните стихотворения от конкурса се състоя на 27 декември в град Велико Търново, на творческа вечер на ИК „Многоточие“, на която наградите бяха връчени от господин Даниел Меразчиев, автор на сборници с разкази и основател на литературен клуб „Многоточие“, и госпожа Ивелина Цветкова, поетеса и собственик на издателска къща „Многоточие“.

Освен наградените, избрани стихотворения от конкурса ще бъдат публикувани в сборник „Защо пиша това писмо“, който предстои бъде издаден в началото на тази година. Поради проявения изключителен интерес, конкурсът „Защо пиша това писмо“ ще стане ежегоден.

Ивелина Цветкова и Даниел Меразчиев от ИК „Многоточие“ са и откривателите на Димитър, които му дадат криле за полет с втората му книга през тази година.

Представяме ви наградената творба на младия поет, студент в четвърти курс на специалност „Психология“ към ВТУ:

„Значи, така ни се струва

понякога черен светът.

Хора, недейте тъгува –

добрите писма са на път!“

Валери Петров

Моето добро писмо

Не тъгувам, поете любими!

Знам: добрите писма са напът!

Те летят над нивя и градини

и в сърцата човешки ще спрат.

Знам, че някой ги пише далече

всяка вечер с море от любов!

Скрил душа под дебело елече,

си представям Валери Петров.

Зима вие навън и припява.

Носи в своята песен мечти.

Тя душите ни сякаш смирява

и помага да вдигнем глави.

Над Балкана прелита надежда

и се губи в небесната вис.

За поета всемирът се свежда

до римувани строфи на лист.

Те, писмата, се пишат с целувка,

а зората ги праща към нас.

Днес писмото е блага милувка,

подарена с усмивка на Вас.

Аз писмото си пиша, защото

знам – отсреща човек ще чете.

Ще му пратя добро по клеймото

и словесна любов – от сърце!

По клеймото ще диша надежда.

Тя по пътя ще мисли за Вас.

Всеки миг в нас светът се оглежда

и шепти ни, останал без глас:

„Мили хора, недейте тъгува!

Напишете на някой с душа,

че животът вовеки си струва!

Да си пратим добрите писма!“

Още снимки