На 15 октомври 2024г. (вторник), от 17:00ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни“-Сливен, ще бъдат представени две книги на Васил Славов - романа „Строфи на кръвта“ и стихосбирката „Ахав“.

Васил Славов е роден в София. Син е на писателя Атанас Славов и на Елисавета Арнаудова. Завършва английска филология в СУ„Климент Охридски“. Специализира в Писателската програма (поезия и литературна критика) на Държавния университет на Пенсилвания, САЩ. Емигрира в САЩ през 1989г. Живее със съпругата си в Питсбърг, Пенсилвания.

Първите публикации на В. Славов са стихове в сп. „Пламък“(1984). До заминаването си за САЩ печата стихотворения, преводи и литературна критика в редица литературни издания в България. От САЩ продължава да сътрудничи на културната и литературната периодика - в.„Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Век 21“, „Култура“, „Демокрация“ и др. Един от първите членове е на учреденото през 1990г.Сдружение на приятелите на САЩ в България.

В САЩ Васил Славов работи с десетки творци от средите на българската емиграция там. Продължава да издава и представя книгите си в България в съвместна работа с редакторите сиБорис Христов,Румен Леонидов, Пенка Ватова. Публикува авторски стихове на английски език в САЩ и  Великобритания. Негови стихове са включени в първата антология на български поети в САЩ след 1989 – “Windowonthe Black Sea” (1992).

Автор е на няколко поетични и белетристични книги: на белетристичните сборници:“Фургоните на Адамсбърг“(1998), „Тунелите на Галицин“(2001) и „Записки на препарирания“(2001);поетичните книги „Спомен за потоп“(1989),„Бич Божи“(1992), „7 часа слънце“(2005), “Американа“(2010), „Звяр“(2014), „Следверие“(2017), „Ням“(2021) и автобиографичния роман „Строфи на кръвта“(2023). Само преди дни излезе от печат стихосбирката му „Ахав“.

От началото на 2018г.В.Славовактивно съдейства за възстановяването и популяризирането наЛигата на българските писатели в САЩ и по света, член е на нейния Управителен съвет.

Васил Славов е носител на награди от:Национален конкурс за поезия „Биньо Иванов“(2012,2015,2020),Национален конкурс“Христо Фотев“(2016),Национален конкурс за поезия „Дамян Дамянов“(2018).

„Романът „Строфи на кръвта“ е преболяна книга – пореден опит на Васил Славов (след „Фургоните на Адамсбърг“ (1998) и „Тунелите на Галицин“(2001) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него“, пише поетът Борис Христов.

Трудно може да се определи жанрът на тази книга. Освен че разказва нелинейно своето житие-битие в България и САЩ, където отива след промените, авторът вмъква поетични импресии, свои преводи на стихове и любопитни факти за своя род. Не по-малко интересна е и одисеята му в САЩ. Макар да пише предимно от свое име, в книгата си той помества и една глава, където звучи гласът на съпругата му, която описва разочарованието си от трудностите, с които се сблъскват в страната на неограничените възможности. Васил Славов не крие болката си и от конфликтите с родната действителност при периодичното му връщане в България, макар с много любов да описва софийските улици, по които е израснал, и Сливен, откъдето е баща му.

„Този роман е провокиран от стремежа за диалог с Атанас Славов, който през 1983-та година реализира книгата си в Париж. Тя се казваше „С трева обрасли“. Четиридесет години след това аз се опитвам да направя диалог с баща си. В тези „Строфи на кръвта“ се пренасят хора, герои, тъжни хора, загубени вече хора от близкото минало и акцентът ми беше търсене на тези три поколения, в моя род, в моята фамилия, три поколения емигранти“, споделя за романа си Васил Славов.

„Строфи на кръвта“ е драматична, болезнена, написана с дълбок психологизъм творба, която няма да остави безпристрастен читателя.

Стихосбирката „Ахав“ излезе на книжния пазар само преди дни. Според литературния критик Никола Иванов стихосбиркатае „…Поредното потвърждение, че стиховете на Васил Славов са сред най-доброто, сътворено в  българската национална лирика през последните десетилетия. Той е дълбок и драматичен поет, който и в тази книга се интересува от най-сложните екзистенциални, философски и метафизически въпроси на Битието, включително за Смъртта и Смисъла. Каквато и тема да го занимава, В.Славов търси същността. Като мото към стихотворенията си използва стихове и мисли на творци като Къмингс, Мелвил, Борис Христов, Сеферис, Хенри Милър, Константин Павлов, Христо Фотев, Конрад, Фокнър, Керуак, Вутимски, Елиът, Дилан Томас… Класическият му и свободен стих са модерни и безупречни.“

         Според Васил Славов:„Ахав“ е метафора за търсенията и преследванията ни, за преборванията и загубите, през които всички ние преминахме и преминаваме, за да останем накрая – умити в сълзите на залезите на тези прекосени океани – на една килната палуба, осъзнали невидностите на сънищата и уязвимостта на мечтанията си“.

         В края на срещата почитателите на творчеството на писателя ще могат да получат автограф и да споделят свои мисли за новите му книги.

Още снимки