Една вечер, преди няколко години получих силни болки в корема и се наложи да бъда приет в болница. Диагнозата беше „остро възпаление на апендикса” и докато разбера какво става, вече ме бутаха легнал върху количка към операционната.

Всеки човек се страхува от операции, но моите страхове вземат чудовищни размери. Веднага си представих как Смъртта дебне с косата зад вратата на операционната и как само след няколко часа ще бъда мъртъв и ще се пържа в най-страшния казан на ада заради греховете си, които са несъмнени.

Мислех си и че съм пропуснал да си взема последно „сбогом” с близките си. Ще си отида ей така, без едно „чао” да съм им казал.

Някак невъзпитано е.

Докато прожектирах в главата си страховитите картини на наближаващата неизбежна Смърт, се заслушах в разговорите на лекарите и сестрите. Говореха си за обичайните, всекидневни неща – какъв мач щяло да има довечера, какъв филм били гледали снощи, къде били вечеряли.

Бях потресен!

Аз тука умирам, разбираш ли, а те си говорят за мачове и манджи. Какво коравосърдечие! Каква безчувственост!

Изобщо не си давах сметка, че такива операции като моята, за тях са детска игра.

Както и да е, операцията мина леко и неусетно.

Когато се събудих след упойката, ужасът ме беше напуснал и всичко ми изглеждаше смешно. Чувството ми за хумор се бе върнало.

Тогава си помислих, че би било интересно да опиша това разминаване между страховете на пациента и невъзмутимостта на лекарите.

Така се появи пиесата „Операцията”.

Иво Сиромахов

Автор: Иво Сиромахов

Постановка: Борис Панкин

Участват: Мариан Бачев, Орлин Горанов, Тони Минасян, Миглена Стоева

В спектакъла има отделни сцени с груб език, с натуралистично и еротично съдържание. Не се препоръчва за лица под 16-годишна възраст!

Още снимки