На тази дата през 1891 г. американският изобретател и бизнесмен Томас Едисън патентова кинокамерата.
“През 1887 г. ми хрумна идеята да конструирам апарат, който да бъде за зрението това, което е фонографът за слуха. Който да може да записва и възпроизвежда едновременно звук и движение”, пише в мемоарите си Едисън. Речено-сторено. Заедно със своя сътрудник Уилям Диксън Едисън обзавежда специална лаборатория, наречена „Стая № 5”, и след време на бял свят се появяват първата кинокамера и първия прожекционен апарат в историята на човешката цивилизация. Огромната крачка бива направена след покупката на произвежданата от Джордж Истман целулоидна лента. Диксън разполага от двете й страни по четири отверстия и тази перфорация прави революция в изобретяването на движещата се фотография. „Авторството на филма – признава историкът на киното Жорж Садул, – тази прозрачна перфорирана лента, несъмнено принадлежи на Едисън”. Едно от доказателствата за “почерка” на гения е фактът, че вече повече от век форматът на кадъра и летата, броят и разположението на перфорацията остават непроменени.
През 1889 г. Едисън посещава Световното изложение в Париж – същото, за което е построена Айфеловата кула. Посрещнат от Стария свят като цар, той открива павилиона на своята компания. На панаира американецът се запознава с електротахископа на Отомар Аншюц и с оптическия театър на Емил Рейно. Когато през октомври се завръща в Ню Джърси и посещава „Стая № 5”, той вижда през окуляра на конструирания от Диксън апарат движещото се изображение на своя асистент. Той му се покланя, сваля шапка и казва: „Здравейте, мистър Едисън. Щастлив съм да ви видя. Надявам се, че сте доволен от кинефонографа”. Първият филм в историята на световното кино току-що е бил прожектиран. И този филм е бил озвучен!
Така се ражда кинетоскопът (словосъчетанието кинефонограф не успява да се наложи) – неголяма кутия, в която лентата се задвижва след пускането на монета в отверстието. Така се поставя началото на филмовата индустрия.
През визьора на кинетоскопа обаче можел да гледа само един зрител. Диксън осъзнава този недостатък и подтиква Едисън да създаде прожекционна машина, която да позволи на повече хора да “участват” в сеансите. Едисън се противопоставя на идеята – за него прожекционният апарат бил безперспективен, а в кинетоскопа виждал само обикновена играчка (показваща няколкосекундните изпълнения на танцьори или подскачащи кучета), предназначена за децата, които обаче бързо щели да се отегчат (според него) от подобни постни зрелища.



