Преди 133 години, на 2 септември 1889 година, в Париж умира Захарий Стоянов, овчар, хъш, революционер, въстаник, политик и държавник, председател на Народното събрание, пламенен оратор и публицист, общественик и писател, представител на мемоарната и биографична литература, класик на българската проза.

Роден в село Медвен, Сливенско.

Паметно е съратничеството му на страната на Стефан Стамболов в защита на независимостта на току-що освободена България . Неразривно свързан с двете най-важни събития – Априлското въстание и Съединението. Венец на писателското му дело са „Записки по българските въстания”. При това водил се е от едно правило: „Да ме разбират и най-простите що искам да кажа.” .

Сега предлагаме на читателите да се запознаят с едно по-неизвестно за широката публика произведение на З.Стоянов – „Не му беше времето. (Отговор на брошурата „Недоразумението между българското и руско правителства”)”, отпечатано в Русе, печатница на Ст. Ив. Роглев през 1886 година. Чрез линка можете да четете копието в нашата дигитална библиотека.

http://sever.libraryvt.com//bg/lister.php?iid=DO-8S0014331&page=1

Още снимки