На 5 април 1846 година /17 април нов стил/ в Сливен, в квартал Клуцохор е роден Атанас Стоянов Куртев – Таньо войвода.

Съвременниците му разказват, че от малък има буен характер и често става главатар в детските игри. Още тогава получава прозвището „войводата“ и открито се възхищава на Хаджи Димитър. За кратко опитва да учи абаджийския занаят, но след това пътува с баща си по различни места, за да му помага в търговията с добитък.

Именно тези пътувания оказват влияние върху характера и свободолюбивите идеи на младия Таньо.

По същото време революционното дело в България набира скорост. Организират се тайни комитети по идея на Васил Левски, а пръв негов сподвижник в Сливен е Таньо Стоянов. Левски поверява тайната поща именно на него.

При последното посещение на Апостола в Сливен през ноември 1872 година Таньо му служи като охрана. Малко след това е арестуван, съден и откаран към Цариград, а след това заточен в Диарбекир. Възползвайки се от обстоятелството, че е калебент – може свободно да се движи в града, той бяга на 14 януари 1875 година и преоблечен като арабин се добира до Цариград, а оттам с кораб до Румъния.

През август 1875 година е определен за апостол на готвещото се въстание в Сливенско. Стига до Варна, където заедно с други революционери получава инструкции от идващия от Цариград Иваница Данчев. После през Дулово, където го чакат поп Харитон и Стоил войвода, и през Тутракан се прехвърля в Олтеница. Оттам отива в Турномагурели, където прекарва зимата в подготовка за минаване в България с чета през пролетта на 1876 година.

Поддържа връзка с Панайот Хитов в Белград, но дружи и с Христо Иванов Големия, един от приближените на гюргевските апостоли.

След като Гюргевският революционен комитет взима решение за въстание сам организира чета от 26 души. Преминаването на четата е съгласувано с това на четата на Христо Ботев. По съвет на Христо Ботев и Никола Обретенов се насочва към Олтеница, за да може едната емигрантска чета да подпомогне въстанието в Източна, а другата в Западна България.

На 16 май 1876 година четата минава река Дунав и се насочва към Стара планина, но след Делиормана след нея тръгват турски потери. Водят три сражения и на 27 май, при днешното село Априлово, четата е разбита и Таньо войвода започва ръкопашен бой с турците, за да осигури време на останалите живи да се спасят. След като убива шестима, сам войводата пада убит.

От 1985 година се организира четиридневен поход „По стъпките на четата на Таню Войвода“ от 30 април до 2 юни.

Още снимки