На 17 март 1899 г. Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – естествен спътник на Сатурн - от фотографски плаки, заснети на 16 август 1898 г. в Арекипа, Перу от Делизъл Стюарт.

Наречен е на титанидата от древногръцката митология Феба. Като алтернативно име се употребява Сатурн 9. Международния астрономически съюз постановява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.

В продължение на повече от 100 години Феба се считаше за най-външния спътник на Сатурн, докато през 2000 г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е почти 4 пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешния си съсед със значителна маса Япет и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.

Спътниците по-близо до Сатурн от Япет се намират на орбити с ниска инклинация спрямо екватора на планетата. Инклинацията на Феба е 17,4 градуса.

Феба е почти сферичен на форма и има диаметър от 220 километра, около 1/15 от диаметъра на Луната. Спътникът се върти около собствената си ос приблизително за девет часа и извършва едно завъртане около Сатурн за 18 месеца. Повърхностната температура на Феба е 75 K.

Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система — неговото албедо е 0,06. Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 километра диаметър, най-дълбокия от които достига 16 км дълбочина.

Още снимки