На 19 май 1919 година група младежи при сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов“ полагат основите на първото ученическо стенографско дружество -„Бързопис“. С този си акт сливенските ученици инициират една изключително полезна дейност сред своите връстници, учители и прогресивните слоеве на тогавашната интелигенция – разпространение и усъвършенстване на стенографското писмо в България.
Ползата от стенографията не се изчерпва само с нейното практическо приложение. Тя разширява и развива допълнително умствения потенциал на хората, които стенографират – пести време, труд и усилия. Строгата последователност на знаците развива допълнително слуховата и зрителна памет, както и вниманието и съобразителността.
Дешифрирането на стенограмите също изисква сложен мисловен процес, който разива езиковото богатство, оформя стила и мисълта.
За кратко време в цялата страна, по примера на Сливен, се създават стенографски дружества. През 1921 година, в резултат на широката популярност на стенографията сред младите хора, се създава и ученически стенографски съюз, в който членуват повече от 70 дружества от цялата страна. А през 1928 година в София се учредява и първото студентско стенографско дружество.


