Йордан Радичков е роден на 24. 10. 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. Завършва гимназия в Берковица. Дълги години е редактор в литературни издания.

Започва да публикува импресии, очерци и разкази в печата, а през 1959 г. издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". Неговият седми сборник с разкази "Свирепо настроение" (1965), както и следващите - "Водолей" (1967), "Козята брада" (1967), "Вятърът на спокойствието" (1968), "Ние, врабчетата" (1968), "Коженият пъпеш" (1969), "Верблюд" (1984) и др. променят познатите за литератураната ни традиция повествователни правила и проправя пътя на белетрист от друг разред. "Неосветените дворове" (1966), "Всички и никой" (1975), "Прашка" (1977) и "Ноев ковчег" (1988) представят автора като романист отново в специфичните радичковски измерения на жанра. Успоредно с това писателят се изявява като един от най-добрите български драматурзи, чиито пиеси продължават шествието си по сцените - "Суматоха" (1967), "Януари" (1974), "Лазарица" (1979), "Опит за летене" (1979). През последните години авторът добавя нови щрихи в творчеството си - "Мюре" (1997), "Пупаво време" (2000). Умира на 21.01.2004 г.

ЗА ВИНТЕЛА

Обичам сутрин рано

край кладенеца да застана

и винтела с ръка да завъртя.

Цигук-цигук, цигука винтела,

цигук-цигук, въжето се навява,

цигук-цигук, въжето се издига

и плиска весело вода

по дървеното геранило.

Върти се, винтелю, върти!

Живота цял живот, цигук-цигук,

извиваме на винтела!

Върти се, винтелю,

цигук-цигук!

Живот, навивай се,

цигук-цигук!

Издигай се, ведро,

цигук-цигук,

и плискай весело вода

по дървеното геранило!

Върти се, винтелю, върти!

Цигук-цигук! Цигук-цигук...

Още снимки