17 януари 1966 г. Бомбардировач B-52 на американските военновъздушни сили се сблъсква във въздуха с танкера, който би трябвало да го зареди с гориво. В резултат на това четири водородни бомби падат на земята в близост до Паломарес – малко рибарско селище.
Бомбардировачът се удря в танкера KC-135 на височина 9450 метра. Горивото, което се взривява, напълно унищожава танкера и убива всички хора в него. B-52 се разпада и изсипва товара си – четири водородни бомби тип B28RI, снабдени с 1.45-мегатонови бойни глави. Три падат на земята до селото, четвъртата – в Средиземно море.
Трима души от седемчленния екипаж на бомбардировача загиват.
Въпреки че стандартните експлозиви в две от четирите бомби се детонират, не настъпва водороден холокост. Мястото, на което падат обаче, се заразява с радиация – плутоний се разпръсва из 2 кв км. Близо 1750 тона земя е изровена и доставена в САЩ за изхвърляне.
Бомбата, която пада в морето, е открита чак 80 дни по-късно. САЩ впрегнали всички възможни ресурси, за да я намерят, тъй като се опасявали, че Съветският съюз ще я открие.
Франсиско Симо Ортс – местен рибар – видял къде пада бомбата и решил да помогне на военноморските сили на САЩ при търсенето. Когато най-накрая я открили, Симо Ортс заминал за Ню Йорк със своя адвокат и поискал награда. Американският министър на отбраната заявил, че бомбата струвала 2 млрд. долара. Сим Ортс поискал 20 млн. – един процент от нейната стойност. В крайна сметка военновъздушните постигнали извънсъдебно споразумение с испанския рибар. Не е ясно каква сума е получил.



