Той е български възрожденец, монах, просветител и националреволюционер. Член на Вътрешната революционна организация. Приятел и довереник на Васил Левски. Прозвището Миткалото идва от глагола „миткам“ („скитам“).
Матей Преображенски - Миткалото записан в кръщелното си със светското име Моно Петров Сеизмонов е роден през октомври 1828 г. в село Ново село, Великотърновско.
На деветгодишна възраст става чирак. Учи занаята терзийство в Дряновския манастир. През 1840 г. е слуга там. През 1846 г. постъпва като послушник в същия манастир, а на 9 април 1848 г. се подстригва за монах и приема името Матей в Преображенския манастир.
Пътува до Палестина, посещава Йерусалим, Цариград, Русия и Влашко. Установява се в Атон, където остава до 1861 година. По време на престоя си там чете усърдно книгите в библиотеката. В атонските библиотеки чете много повече светски книги, отколкото богословски. Увлича се от механика, физика, медицина и други науки. Всички чертежи и формули разпалват въображението му и той проявява невероятна за времето си разностранна инженерна мисъл.
През 1862 година Матей Преображенски се включва в Първата българска легия. Запознава с Васил Левски.
През 1863 г., бунтовният монах предвожда малка чета в Западна Стара планина, а през 1864 г. отново в расо тръгва като пътуващ книжар и проповедник из селата в Търновско.
През 1869 г. заедно с Васил Левски обикалят търновските села. Благодарение на дългите взаимоотношения на Отец Матей с местните хора, двамата успяват бързо да организират Частни революционни комитети на ВРО. Заема се усърдно с освободителното дело, пренася тайната поща, придружава Васил Левски и при обиколките му из българските земи, пренася оръжие и въобще отдава цялата си енергия за комитетската организация. В родното си Ново село строи Комитетски хан, който да се използва от съзаклятниците на революционното дело. След смъртта на Левски през 1873 г. е един от хората, които не губят надежда и продължават организацията на освободителното движение.
Отец Матей разпространява революционните идеи сред народа, пренася оръжие, пари и революционни издания (книги, брошури и вестници), организира заедно с Бачо Киро създаването на складове за боеприпаси и храна в Дряновския манастир.
През 1870 г. основава заедно с Бачо Киро читалище в с. Сухиндол, а на следващата година – читалище „Нов живот” в с. Мусина.
Разпространява Устава на БРЦК, отпечатан през 1871 година. Заедно с Левски обикалят манастири и селца из Търновско.
На 21 ноември 1872 г. отец Матей намира Левски в Стара Загора и му предава две писма от Любен Каравелов с искане да се обяви въстание. Васил Левски, който е наясно с подготовката на предстоящото въстание отказва. Смята се, че в началото на декември двамата се срещат за последно в Сопот, малко преди залавянето на Васил Левски. Същата година Матей Преображенски издава книгата си „Прикаски или нравоучителни примери за всекиго, който желае своето поправление.”
На 16 януари 1873 г. отецът заминава за Белград като пратеник за специални задачи. Тук се среща с Панайот Хитов, Ильо войвода и Любен Каравелов. В началото на 1873 г. последователно посещава Стара Загора, Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Севлиево, Търново и София. През 1873 г. основава заедно с учителя П. Тодоров Франгов читалище „Горско начало” в с. Горско Сливово. През м. февруари 1873 г. Матей Преображенски се среща с Панайот Хитов в Белград. От 1873 г. живее в родното си село.
Според свидетелството на един от членовете на комитета в Ново село през есента на 1874 г. отец Матей предприема голяма обиколка из шуменските села.
През втората половина на ноември съпровожда Стефан Стамболов из търновските села Мусина, Михалци, Сухиндол, Емен, Ново село и др.
Умира внезапно на 1 март 1875 г., в построения с негови усилия Комитетски хан през 1875 г., на 47-годишна възраст, без да успее да види резултата от неуморните си дела. На погребението му се огромно множество от негови съмишленици от великотърновския край.
Още снимки
