Народната певица от Нова Загора Велина Стайкова завършва средното си образование в НУФИ „Филип Кутев“ в Котел с две специалности – гъдулка и народно пеене. По-късно и висшето си в АМТИИ в град Пловдив. Работата си като музикален педагог започва още през студентските си години в паралелки с разширено изучаване на музика. Водена от любовта към фолклорната ни песен още от дете, насочва работата си точно към нея – песента на Тракия. От дълги години е преподавател по народно пеене и гъдулка в Школата по изкуствата „Илия Аврамов“ в град Нова Загора. Сега обучава деца и в Сливен.
Не само като музикален педагог, но и като изпълнител и оркестрант във фолклорното ни изкуство, успява да вдъхнови и да насочи всяко дете към таланта в себе си. В годините на работа създава многогласен хор от момичета – Фолклорна формация „АЕДА“. Те са нейната най - голяма творческа гордост. Много концерти, много участия в Национални фолклорни конкурси, много красиви хорови песни.
Част от големите им награди са: Първи награди от „Славееви нощи“ – гр. Айтос, Национален конкурс за народни изпълнители гр. Русе, Национален конкурс „Янко Петров“ – град Гълъбово, „С песните на Бинка Добрева“ – Ямбол, Първи младежки фолклорен фестивал – град Калофер.
Специални награди: „Златен Орфей“ от Национален фолклорен фестивал – Китен, „Орфеево изворче“ – Стара Загора, Специална награда на кмета на Свищов от Национален фолк фестивал „Фолклорен извор“.
Специална награда – Грамота от Министерство на културата на Република България за високи творчески постижения в областта на фолклорното ни изкуство 2013г. и др.
- Коя е Велина Стайкова в едно изречение?
- Велина Стайкова е палитра от музика. Вокален педагог, инструменталист, диригент на хоров състав, пианист, творец, фолклорист.
- Съдба ли е пеенето или избор?
- Да бъдеш музикант е талант, с който само Господ дарява. Имаме ли в себе си този талант, трябва да го усъвършенстваме, за да виждаме изграждането на този талант в себе си. Да, съдба е. Красива съдба!
- Спомняте ли си кога и къде запяхте първата си народна песен?
- Започнала съм да свиря на акордеон още на 3 годинки. После на пиано – на 5г. На гъдулка на 9 години. Свиренето на тези музикални инструменти усъвършенствам и днес. Баба пееше, аз след нея припявах още на 6 години. Няма как да не продължа таланта си, който идва от моите баба и дядо музиканти.
- От коя фолклорна област са песните, които най-често изпълняваш?
- Песните, които най-често изпълнявам са от нашата Тракийска фолклорна област. Но на сърце ми лежат песните от Пиринската и Родопска музика.
- Какво не би изпяла?
- Не бих изпяла това, което е пошло, елементарно, простовато като текст. Аз мога, но не желая. Не ми отива.
- Преподаваш народно пеене на деца в Сливен и Нова Загора. Какво е чувството да си последовател на българската народна музика?
- Учител или преподавател не се учи, ти се раждаш да бъдеш такъв. Истинският учител трябва да усеща това, което прави. Да обича не само работата си, но и своите ученици. Добрият преподавател е добър психолог. Той трябва да вижда израстването на всяко дете и да го научи, че неговата забележка е градивна и етап от обучението.
- Кой е най-важния урок на който искаш да научиш децата?
- Най-важният урок? Да уважават себе си, родителите си, историята и традициите на България. Да опознаят магията на българския фолклор, за да помнят от къде сме тръгнали и къде вървим!
- Какво е процентното съотношение талант – труд при пеенето според теб?
- От моите учители зная, че е необходимо 1 процент талант и 99 процента труд. И това е истина, защото без труд и отговорност, нищо няма да се постигне.
- Какво ще пожелаеш на читателите на „Сливен медия“?
- На всички искам да пожелая: Нека сладостта на музиката да укрепва вярата ни в съществуването на една красива вечност!






