Назрява ли напрежение на сливенските гробища и спазва ли Общинското предприятие "Озеленяване и гробищни паркове" Наредбата за гробищните паркове и погребално – обредната дейност на територията на община Сливен и Наредба № 2 на Министерство на здравеопазването от 21април 2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници? След сигнал на читатели решихме да проверим.

Граждани, загубили наскоро своите близки изказаха възмущението си от това което се случва на Новите гробища в Сливен. Гневни те споделиха, че хората погребани в парцел 101 са „натъпкани като сардели“.

„Как може такова нещо? Погребали са ги толкова близо един до друг, че ние сега се чудим как да им поставим паметници“- казва Светослав, погребал майка си там.

„Изпокарахме се тука. Ако аз реша да си направя паметник така както трябва, хората до мен няма да могат“.

Поставянето на паметни плочи във въпросния парцел се е превърнало в състезание. Всеки гледа да изпревари другия. Иначе има вероятност, хората да няма как да почетат паметта на своите близки с поставянето на паметник на гроба.

„Платил съм 15 лева на общинското предприятие „Озеленяване и гробищни паркове“ за да получа разрешително за строително – монтажни работи . В него са посочени максималните размери на паметника, който може да се постави - широчина 1,60 и дължина 2.60. Сега разбирам от фирмата, която го изработи, че той е с по-малки размери, защото щяло да има проблем с близките на починалите в съседните гробове“ - размахва документа млад мъж.

„При мен се получи същото – разгневено обяснява възрастна жена. Платих за максимални размери, а ми направиха паметника с по-малки. Нямало място. Така ми казаха от фирмата, изработила плочата. От администрацията на гробищния парк им наредили така да правят. Защо тогава не намалят таксата за издаване на разрешително? Трябва по някакъв начин да обезщетят гражданите. Вижте колко много хора са погребани в този парцел. И всичките тепърва ще започнат да поставят паметници“.

„Аз не зная как ще направя паметник на майка си – споделя отчаяно млада жена. Погледнете, няма как да мина. Паметниците на съседните гробове са плътно до оградата на майка ми. Една фирма вече ми отказа поставяне на паметник. Нямало как... Възмутена съм! Как допуснаха това!“

„Аз съм решил! Къртя плочките на паметниците от двете страни и правя на баща си. Не ме интересува! От администрацията на гробището да се оправят с хората. Бесен съм! Как може такова нещо! Нито да си жив в тази държава, нито умрял.“ – крещи изнервен мъж.

С право ли се ядосват хората и наистина ли гробовете в парцел 101 са толкова нагъсто? Оказва се да. Разстоянието между тях е толкова малко, че даже няма пътека, по която да преминават хората. На места няма никакво отстояние. Налага се човек да стъпи върху нечий гроб, за да стигне до мястото, където са погребани близките му.

Съгласно чл. 10 ал. 1 Наредба № 2 на Министерство на здравеопазването от 21април 2011г. за здравните изисквания към гробищните паркове и погребването и пренасянето на покойници, разстоянието между гробовете не трябва да бъде по-малко от 1 м. по дългите им страни и 0,5 м. по късите им страни.

Спазено ли е това отстояние – може да видите на снимките по-долу. Според нас – не.

Друго, което направи впечатление в гробищния парк бяха остатъците от строителни материали. Новият асфалт по алеите е белязан от приготвянето на циментови, бетонови и варови смеси.

Фирмите, изработващи паметници си ги приготвяха необезпокоявани от никой.

Съгласно чл. 32 ал. 2 от Наредбата за гробищните паркове и погребално – обредната дейност на територията на община Сливен не се разрешава приготвянето на циментови, бетонови и варови смеси на територията на Гробищните паркове, както и извършване на други дейности, които нанасят вреди на гробищната инфраструктура.

Попитахме охраната защо позволяват на фирмите да приготвят строителните си смеси на територията на гробищния парк, след като това е забранено. Отговорът беше „Това никъде не го пише“.

Попитахме и администрацията. Отговориха ни: „Ами да, забранено е!“. На последвалия въпрос от наша страна, защо тогава и в този момент хора необезпокоявано работят, последва мълчание.

А ние в заключение ще кажем: Ако е вярно, че не само делата ни приживе, но и отношението ни към мъртвите показват що за хора сме, тогава какви сме наистина?

Още снимки