„Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цяла живот, за да се научим да правим това. Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да са щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи , винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят.Просто един парадокс.” („Тетрадката”)
