Националният център по обществено здраве и анализи изготви аналитичен доклад за дейностите, свързани със здравното обслужване на населението в отговор на пандемията от COVID-19 за периода 1 март 2020 г. – 31 май 2021 г. Докладът беше представен в Министерството на здравеопазването на 1 юли 2020 г. от директора на Центъра доц. Христо Хинков. България е на едно от челните места по смъртност в Европа и в света, а за периода, разгледан в анализа, са починали 166 050 души. 78% от починалите са на възраст между 60 и 89 години. Смъртността от COVID-19 е 123,4 на 100 000 души.

В няколко поредни дни ще поместваме части от доклада за здравното обслужване на населението по време на пандемията от COVID-19, а днес ще ви запознаем с анализа на смъртността в България, посочен в него.

В началото на 2020 г. светът беше сполетян от неочаквано и неуправляемо бедствие, което преобърна редица представи за сигурността на здравните системи в света и чувството за безопасност и защитеност на модерния европеец. Пандемията от коронавирус се зароди в Китай и светкавично се пренесе в центъра на Европа, а после и на всички континенти, като за много кратко време засегна почти всички държави.

В България пандемията беше обявена на 13 март 2020 г.заедно с първите случаи на заразени в Банско и Пампорово, като със заповед на министъра на здравеопазването беше обявено извънредно положение и редица съпътстващи мерки за борба с инфекцията. Създаден беше Национален оперативен щаб (НОЩ), който пое предизвикателството да координира и управлява кризата, предизвикана от пандемията.

От официалното обявяване на пандемията от Covid-19 в България и създаването на НОЩ измина повече от година. За този период България понесе съществени загуби, изразени основно в човешки жертви и икономически последици. Повод за сериозна загриженост са данните за смъртността, които показват, че по обща смъртност България е на едно от челните места в Европа и дори в света. В настоящия доклад е направен опит да се изследват причините за тази висока обща смъртност, която заедно със смъртността от Covid-19 постави на изпитание цялата здравна система и даде повод за сериозна загриженост за това как се управлява пандемията в страната и какви изводи могат да бъдат направени за в бъдеще.

Докладът е изготвен въз основа на информация, събрана от РЗИ, МЗ, НОИ, НЗОК, НСИ,

НЦЗПБ и БЛС. На всички изброени институции бяха изпратени писма с конкретни въпроси относно данни, намиращи се в техните информационни масиви и свързани с Covid-19.

Анализът на получената информация е представен по категории съобразно различните

сектори на здравната система в България.

Смъртност в България през периода от 1 март 2020 г. до 30 май 2021 г.

В статистическата наука умиранията са основни демографски събития, които се

регистрират в момента на тяхното настъпване, но се формират в периодни съвкупности с обхват една календарна година за нуждите на текущата демографска статистика. При

статистическата обработка на данните съвкупностите на всички демографски събития,

включително и на умиранията, са разпределени по настоящ адрес. При изследване

на смъртността се наблюдава съвкупността на умрелите лица, която се използва за

изчисляване на показателите, характеризиращи смъртността. Основен показател е

коефициентът за смъртност, който показва броя на умрелите лица на 1000 души от

средногодишното население. Изчислява се в промили като съотношение на броя на

умрелите лица през годината и средногодишния брой на населението през същата година.

Източник на данните за изчисляване на броя на умрелите е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН).

Една от причините за наблюдаваната през последните години устойчива и обективна

тенденция към влошаване на демографската ситуация в България е високата смъртност на населението. Националните данни показват, че през 2020 г. нивото на смъртност (18.0‰) е най-високото, достигано в исторически план от 1945 г. досега (последни налични данни – публикация Население – НСИ). По данни на Евростат коефициентът за смъртност през 2019 г. общо за ЕС е 10.2‰, а за България – 15.5‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред страните членки на ЕС през всяка една година в периода от 2010 до 2019 г.

Използваните най-често показатели са брутните коефициенти за смъртност на 1000 души от населението. Те дават престава за самия процес, но при използването на този общ показател трябва винаги да се отчита фактът, че той се намира под силното (и нарастващо с времето) влияние на възрастовата структура на населението. По данни на Евростат относителният дял на населението на възраст над 65 години средно за ЕС съставлява 20% от цялото население. За България този показател възлиза на 21.6%, като преди нея се нареждат Италия (23.2%), Финландия (22.3%), Португалия (22.1%).

При определянето на равнището на смъртността в сравнителен аспект между отделни

държави следва да се съпоставят стандартизираните коефициенти за смъртност, при които се използва т. нар. „стандартно население“. „Стандартното население“ е население със „стандартна структура“, която остава постоянна при сравняване на смъртността на различни населения. Този начин на изчисление на смъртността – чрез използване на стандартизирани коефициенти – позволява сравненията (например между държавите) да се извършат в сравнително „по-чист“ вид, като се елиминира влиянието на възрастовата структура, която често се посочва като основна причина за висока смъртност.

Стандартизираните коефициенти за смъртност показват същите позиции на България

спрямо общия показател за ЕС, както и спрямо останалите държави. Средно за ЕС

стандартизираният коефициент за смъртност е 997.6‰оо (2016 г.), а за България 1601.9‰оо (2016 г.) и 1588.6‰оо (2018 г.), което я определя като държавата с най-висок стандартизиран коефициент за смъртност сред държавите членки за всяка една година от разглеждания период.

Освен по обща смъртност, България заема и други първи места в ЕС по стандартизирани коефициенти за смъртност. През 2016 г. стандартизираният коефициент за смъртност от болести на органите на кръвообращението средно за страните от ЕС е 356‰оо, а за България три пъти по-висок – 1095‰оо, а през 2018 г. възлиза на 1076‰оо.

България се нарежда на първо място сред страните от ЕС и по стандартизирания

коефициент за смъртност от мозъчносъдова болест. През 2016 г. този показател за ЕС

възлиза на 79‰оо, а за България е над три пъти по-висок – 304‰оо през 2016 г. и 314‰оо през 2018 г.

Случаите на смърт, които могат да бъдат избегнати или предотвратени, се определят като маркери за обща оценка на системите на здравеопазването и резултатите от тяхната дейност и на интервенциите в областта на общественото здраве.

Концепцията за предотвратима смърт се основава на идеята, че определени смъртни

случаи не биха настъпили на даден етап, ако са съществували по-ефективни здравни и

медицински интервенции, както и възможността да са избегнати чрез интервенции в

областта на общественото здраве, насочени към факторите на поведението и начина на

живот, социално-икономическия статус и факторите на околната среда.

По данни на Евростат показателят за предотвратима смъртност с добра превенция средно за ЕС е 162‰оо (2016 г.), а за България – 232‰оо (2016 г.) и 226‰оо (2018 г.). Седем държави от ЕС имат по-висок показател от този на България.

В по-неблагоприятна позиция се нарежда България по отношение на показателя за

предотвратима смъртност с добро лечение. Средният показател за страните от ЕС е

93‰оо (2016 г.), а за България е два пъти по-висок – 194‰оо (2016 г.) и 188‰оо (2018 г.). Само две държави от ЕС имат по-висока стойност на този показател от България.

Очакваната продължителност на живота у нас запазва тенденцията към повишение през последните пет години от 2014 до 2019 г., но през 2020 г. намалява с 1.5 години, което е рязък спад на фона на бавното и плавно изменение на този показател в годините. По данни на Евростат, през 2018 г. този показател в България е с 6 години по-малък от този в ЕС. България е на последно място в ЕС по очаквана продължителност на живота през последните 7 години.

Още по-тревожно е, че годините живот в здраве са по-малко от средните за ЕС, което

успоредно с нарастващата възраст на населението с множество хронични заболявания ще се окаже предизвикателство пред здравната система.

Тези данни показват, че е необходимо да се формират политики, насочени към редуциране на смъртността в България на база анализ на основните детерминанти за здраве и на възможностите на здравната система.

Смъртност в България през периода от 1 март 2020 г. до 30 май 2021 г.

През разглеждания период от 01.03.2020 г. до 31.05.2021 г. в страната са починали общо 166 050 души. Разпределението им по възрастови групи показва, че най-голям е

относителният дял на умрелите на възраст 80–89 години – 31%, следват починалите във възрастова група 70–79 години – 29%, и от възрастова група 60–69 години – 18%, или общо 78% от всички умрели през разглеждания период са били на възраст от 60 до 89 години.

За по-разширена сравнителна характеристика са използвани и годишните данни по седмици за 2019 г. и 2020 г., както и 5-месечните данни на 2021 г. През 2019 година са починали общо 107 815 души, от които 33% на възраст от 80 до 89 години, 27% на възраст от 70 до 79 години и 18% на възраст от 60 до 69 години, или общо 78% от всички умрели през годината са във възрастовия интервал 60–89 години.

Данните за 2020 година показват нарастване на броя на умрелите на 126 569 души, което е с 18 754 или със 17% повече в сравнение с 2019 г., като се запазва същото структурно разпределение – 31% са на възраст от 80 до 89 години, 28% на възраст 70–79 години и 18% на възраст 60–69 години, или общо 77% от всички умирания през годината са били лица на възраст 60–89 години.

Броят на умрелите през периода 04.01.2021–30.05.2021 е общо 59 892. Разпределението по възрастови групи показва същите съотношения – 31% от умрелите лица са на възраст от 80 до 89 години, 30% на възраст 70–79 години и 18% на възраст 60–69 години, или общо 79% от всички умирания през годината са били лица на възраст 60–89 години.

За да се проследи интензитетът на умиранията през наблюдавания период, са използвани интензивните показатели – седмични коефициенти за смъртност. Седмичен коефициент на обща смъртност (‰) се изчислява в промили като отношение на броя на лицата, умрели през съответната седмица, към средногодишното население, умножен по 365 и разделен на 7.

Показателите за смъртност по седмици за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2021 г. показват, че най-висок интензитет на умирания се наблюдава в два времеви интервала, на две вълни.

Дължината на периодите е определена на база показателите за смъртност, които са

приблизително с еднаква стойност при влизане и при излизане на съответната вълна.

За първия времеви интервал тези стойности са 18‰ (43-ата седмица на 2020 г.) при влизане във вълната и 20‰ (1-ва седмица на 2021 г.) при излизане от вълната.

- първа вълна – обхваща 10 последователни седмици (от 44-ата до 53-ата седмица през 2020 година), когато максималните стойности на показателя за смъртност достигат 36‰ през 48-ма и 49-та седмици.

За втория времеви интервал стойностите на седмичните коефициенти за смъртност са

съответно 19‰ (8-ма седмица на 2021 г.) при влизане във вълната и също 19‰ (19-та седмица на 2021 г.) при излизане от вълната.

- втора вълна – обхваща 10 последователни седмици (от 9-ата до 18-ата седмица през

2021 г.), когато максималната стойност на показателя за смъртност достига 30‰ през

13-ата седмица.

Регионален преглед на умиранията

Разпределението на умиранията през разглеждания период 1.03.2020 г.–30.05.2021 г. по области показва, че водещи са най-големите области в страната. С най-голям брой и

относителен дял е област София-град – 24 023 умирания и 14% отн. дял от общия им брой за периода, следва област Пловдив – 15 341 умирания и 9% отн. дял, област Варна – 9350 умирания и 6% отн. дял, област Бургас – 8454 умирания и 5% отн. дял, област Стара Загора – 7863 умирания и 5% отн. дял, област Плевен – 6938 умирания и 4% отн. дял, София-област – 6572 умирания и 4% отн. дял, област Благоевград – 6443 умирания и 4% отн. дял, област Пазарджик – 6386 умирания и 4% отн. дял, област Велико Търново – 6001 умирания и 4% отн. дял. В тези 10 области са регистрирани 59% от умиранията през разглеждания период.

През 2019 г. и 2020 г. в тези 10 области са регистрирани 58% от умиранията, а през периода 4.01.2021–30.05.2021 г. – 59%.

Данните за 2020 г. показват увеличение на броя на умиранията в сравнение с предходната година както общо за страната, така и за всички области.

Прегледът на коефициенти за обща смъртност по области показва, че те нарастват през 2020 г. в сравнение с 2019 г. за всички области. Водещите две позиции и през двете години при ранжиране в низходящ ред са на областите Видин и Монтана.

Съпоставянето на данните по области за двата времеви интервала (две вълни) през 2020 г. и 2021 г., когато смъртността е най-висока, показва следното:

- през периода от 44-ата до 53-ата седмица през 2020 г. с най-голямо увеличение на

броя умирания спрямо същия период на 2019 г. e област Разград – със 134%,

следвана от област Силистра – със 133%, област Благоевград – със 124%, област Русе

– със 122%.

- през периода от 9-ата до 18-ата седмица през 2021 г. с най-голямо увеличение на

броя умирания спрямо същия период на 2020 г. е област София – с 81%, следвана от

област Добрич – със 78%, област Плевен – със 74%, област Монтана – със 71%, а с

най-голямо увеличение спрямо същия период на 2019 г. е област Шумен – с 82%,

област Кърджали – със 70%, област Смолян – с 69%, и област Силистра – с 68%.

Смъртност от SARS-CoV-2 в България през периода от 1 март 2020 г. до 30 май 2021 г.

През разглеждания период от 01.03.2020 г. до 31.05.2021 г. в страната са починали общо 17 657 души от SARS-CoV-2, което съставлява 11% от общия брой умрели за същия период.

За по-разширена сравнителна характеристика са използвани данните по седмици за 2019 г. и 2020 г., както и за 5-месечния период от 02.01.2021г. до 30.05.2021 г.

Проследяването на данните за целия разглеждан период показва, че осезаемото повишаване на смъртните случаи от SARS-CoV-2 започва от 45-ата седмица на 2020 г. (втората седмица на м. ноември), когато са починали 353 лица, и достига максимални стойности през 48-ата и 49-ата и 51-ата седмици, когато стойностите се покачват почти 3 пъти. Починалите лица през 48-ата седмица са 929, през 49-ата седмица – 980, а през 51-ата седмица – 925 души.

На база на тези данни се очертава първата вълна на пандемията в страната, белязана с висока смъртност – от 45-ата до 51-ата седмица на 2020 г.). Умрелите от SARS-CoV-2 в този времеви интервал съставляват 17.9% от общия брой умрели от всички причини за същия период.

След 51-ва седмица на 2020 г. до 9-та седмица на 2021 г. се наблюдава намаляване на броя на починалите, като средноседмичната стойност за този период е 367 души.

Втората вълна, през която се бележи ново покачване на смъртните случаи от SARS-CoV-2, се формира във времевия интервал от 10-ата седмица на 2021 г., когато броят на смъртните случаи е 641, до 17-ата седмица – 585. Максималните нива се достигат през 13-ата и 14-ата седмици, съответно 857 и 844 починали. Умрелите от SARS-CoV-2 през втората вълна на пандемията в страната, белязана с висока смъртност, съставляват 21% от общия брой умрели от всички причини за същия период (от 10-ата до 17-ата седмица на 2021 г.)

През периода от 44-ата до 53-ата седмица през 2020 г. са починали 38 330 лица, което е увеличение с 19 545, или със 104% в сравнение със същия период на предходната 2019 година. От тези 19 545 умрели, 6560 или 34% са по причина на SARS-CoV-2.

През периода от 9-ата до 18-ата седмица през 2021 година са починали 33 298 души, което е увеличение с 12 898, или с 63% спрямо същия период на 2020 г. и увеличение с 12 234, или с 58% спрямо същия период на 2019 г. От тези средно 12 566 умрели, 6735 или 54% са по причина на SARS-CoV-2.

Разпределението на данните по седмици за целия разглеждан период от 01.03.2020 г. до 31.05.2021 г. показват, че относителният дял на умрелите от SARS-CoV-2 от общия брой умрели от всички причини от началото на периода се движи в порядъка около 2% в началото на периода. От края на м. октомври започва да нараства и в периода на първата вълна – ноември и декември, този показател достига стойности около 10 пъти по-високи – 20-23%.

След известно намаляване през следващите месеци, по време на втората вълна – март и април, относителният дял на умрелите от SARS-CoV-2 отново нараства на около 21-22% от общия брой на умрелите от всички причини през разглеждания период.

Смъртност по причини – класове болести

Възникналата през 2020 година нова инфекция SARS-CoV-2 в световен мащаб наложи

въвеждане на нови кодове за специални цели – COVID-19. Информацията, свързана със заболяемост, смъртност и др., с данни за 2020 година, вече съдържа и случаите по този код.

По годишните данни за умиранията по причини през 2020 г. на Националния статистически институт общият брой на умрелите е 124 735, от които 8554, или 7% от SARS-CoV-2.

В сравнение с 2019 г. абсолютният брой на умрелите е нараснал с 16 652, от които 8554 са по причина на COVID-19, а останалото увеличение е най-силно изразено в класовете Болести на органите на кръвообращението – с 5954 и Болести на дихателната система – с 1813.

Структурата на причините за смърт по класове болести показва, че през 2020 г. в сравнение с предходната година относителният дял на умрелите от болести на органите на кръвообращението намалява от 64.4% на 60.6%, на умрелите от новообразувания – от 16.9% на 14.9%. Относителният дял на умрелите от COVID-19 е 6.9% , с което се подреждат на трето място в структурата на умиранията по класове болести, като изместват болестите на дихателната система на четвърто място. При останалите класове болести не се наблюдават чувствителни разлики в показателите през 2020 г. спрямо предходната 2019 г.

Коефициентите за смъртност показват, че през 2020 г. в сравнение с предходната е

нараснала смъртността от болести на органите на кръвообращението от 998.2%ооо на

1090.1%ооо, от болести на дихателната система – от 60.1%ооо на 86.6%ооо. Смъртността от COVID-19 е 123.4%ооо, а при останалите класове болести не се наблюдават съществени разлики.

Изводи

Позициите на България по отношение на заболяемост, смъртност и общ леталитет от SARSCoV-2 спрямо останалите страни от ЕС не показват еднозначна връзка на тези показатели.

При низходящо ранжиране на показателите България заема 21-во място по заболяемост, но трето по смъртност и първо по общ леталитет.

Причините за тези съотношения имат комплексен характер – възрастова структура на

населението, заболяемост от сериозни хронични болести, множество социалноикономически причини, поведенчески фактори и др. Безспорна е и връзката със състоянието и функционирането на здравната система, с нейния ресурс и адекватно управление в процеса на възникване и развитие на инфекцията SARS-CoV-2. Особено тревожен е фактът, че в България заболелите от инфекцията са сравними с данните на средноевропейско ниво, докато смъртността е водеща дори в световен мащаб. Този факт може да се интерпретира по три начина: или у нас действа някакъв уникален фактор, който е причина за тези високи нива на смъртност, или здравната ни система се е справила изключително зле, или регистрацията на инфектираните и заболелите е недостоверна и непълна.

Още снимки