"Докато в много държави водещите състезатели получават системна подкрепа, финансиране, тренировъчни лагери и цели екипи зад гърба си, аз постоянно трябва да мисля за неща, които нямат нищо общо с шаха – финансиране, организация, подготовка и несигурност за бъдещето.
Моите конкуренти могат да насочат цялата си енергия към това да стават по-добри шахматисти.
Аз трябва да разделям вниманието си между шаха и всичко останало.
Да се надявам на най-елементарните условия, за да печеля медали за родината си.
Достатъчно трудно е да се състезаваш с най-силните в света.
Още по-трудно е, когато не си сигурен в абсолютно нищо около теб.“



