Обичам този мой Сливен. Обичам да се разхождам по улиците му и да си спомням за хилядите моменти, изживяни тук. Безгрижно детство, ученически трепети, юношески погледи и усмивки.

Обичам го, когато дойде пролетта и всичко е зелено. Сякаш целия град се преобразява.

Обичам градската му градина, която ехти от детски смях, обичам главната му улица със зелените дървета и пълните кафенета.

Обичам да сядам на някое от тях и да гледам забързаните хора, влюбените двойки, любящите майки с колички.

Обичам да ходя безцелно по улиците му и да усещам спокойствието, което ми дава.

Обичам да сядам на някоя пейка в градинката до храм „Свети Димитър” - моето кътче, отрязък от друго време, носещо спокойствие и вдъхновение.

А гледката от „Карандила” – тя е величествена. Гледка, която не може да се опише. Тя трябва да се види. Там горе Сливен е прекрасен, сгушен под зелената пелерина на планината. А небето му е толкова синьо – нашето синьо сливенско небе.

Обичам този наш Сливенски балкан – величествен, омаен и красив.

Сливен – моята история и гордост. Моето семейство и моят дом.

Сливен – това съм аз.

Обичам те мое градче, тук сърцето ми е цяло!

Още снимки