Сред паметните барелефи на общинската сграда в Котел, между изтъкнатите котленски възрожденци и революционери е и образът на Иванчо Сивов /1841-1868/.

Той е ученик на прочутия възрожденски учител Сава Доброплодни; пръв в учението, но и в смелите игри.

Котленецът Жечо Макавеев, агитатор и посредник на Букурещкия таен централен комитет /БТЦК/, го привлича за революционна дейност. Това е и стремежът на младежа - да се бори за свободата на Отечеството си. Но не го задоволяват разгорещените спорове на букурещките хъшове, нито бавната организационна работа, затова когато Хаджи Димитър и Стефан Караджа оглавяват чета, той се включва в нея заедно с още петима котленски младежи.

Сто двадесет и девет храбреци преминават на пети и шести юли 1868 г. р. Дунав, недалече от гр. Свищов. Водят кръвопролитни сражения при Караисенските лозя, в с. Долна Липница, Драчовската гора и Кървавия дол - загиват много четници.

Иванчо Сивов е ранен и заловен при с. Долна Липница. Около 40 четници стигат до връх Бузлуджа. В последната битка, на 18 юли, загиват всички, заедно с войводата Хаджи Димитър Асенов от гр. Сливен.

Окован във вериги, заедно с другите заловени четници, Иванчо Сивов е откаран в Търновския затвор, а след това в Русенския. Всички са осъдени да бъдат обесени по родните им места за назидание.

На 21 юли, само двадесет и седем-годишен, Иванчо Сивов увисва на бесилката насред котленския мегдан. Преди смъртта си младежът поискал кавал и изсвирил сватбена песен...

Всички котленци са заставени да минат покрай бесилката за разпознаване, но на всички отговорът е: "Не е тукашен!" Така отговаря и майка му, за да запази града и жителите му от "бастисване"...

Три дена тялото му не е свалено от бесилката за покруса на неговите близки и на целия град. Котленци откупват тялото му и в "късна доба" го погребват по християнски. Едва тогава "клетата му майчица" оплаква сина си...

Народни песни и предания възхваляват подвига на Иванчо Сивов. На въпроса кои са другарите ти, той отговорил: "Моите другари са много - колкото на гората листето..."

В една песен се пее:

Хаджи Димитър от Сливен,

хаджия беше войвода.

Иванчо Сивов от Котел,

той беше байрактарина...

Не е отмината от песните и майка му - "злочеста Сивовица..."

В деня на обесването на Иванчо Сивов, покосен от мъка, умира самоукият възрожденски летописец, котленецът Жендо Вичов.

Ана Величкова

Източник: Фейсбук профил на Стефан Иванов

Още снимки