Но тези условия се прибавят към нарастващия списък от въпроси за Shein, някога малко известна компания, основана в Китай, която се превърна в световен гигант за малко повече от пет години. Стойността ѝ се оценява на около 60 млрд. долара и към момента вече се стреми към листване на Лондонската фондова борса.

Нейният бърз възход обаче е съпътстван от противоречия относно отношението към работниците и твърдения за принудителен труд. Миналата година тя призна, че във фабриките ѝ в Китай са работили деца.

Компанията отказа да даде интервю, но за BBC заяви, че „Shein се ангажира да гарантира справедливо и достойно отношение към всички работници в рамките на нашата верига за доставки“ и инвестира десетки милиони долари в укрепване на управлението и спазването на правилата“.

„Стремим се да установим най-високи стандарти за заплащане и изискваме от всички партньори по веригата за доставки да спазват нашия кодекс за поведение. Освен това Shein работи с одитори, за да гарантира спазването на правилата.“, се казва още в изявлението.

Успехът на Shein се крие в обема - онлайн инвентарът наброява стотици хиляди, както и огромните отстъпки: рокли за 10 паунда, пуловери за 6 паунда, цени, които се движат средно под 8 паунда. Приходите се покачват, изпреварвайки H&M, Zara и британския Primark.

Продажбите на по-ниски цени се осъществяват на места като Shein village, където се намират около 5000 фабрики, повечето от които са доставчици на Shein. Сградите са напълно изпазнени, за да се освободи място за шевни машини, ролки с платове и торби, пълни с остатъци от тях. Вратите на мазетат са винаги отворени за безкрайния цикъл на доставки и прибиране.

С всеки изминал ден рафтовете се запълват с опаковани в склада прозрачни пластмасови торбички, обозначени с вече характерното петбуквено лого.

Но дори и след 22 ч. шевните машини - и хората, които се прегърбват над тях, не спират да работят, тъй като пристигат още платове в камиони, които са толкова пълни, че понякога цветните макари се разпиляват на пода на фабриката.

„Обикновено работим по 10, 11 или 12 часа на ден. В неделя работим с около три часа по-малко“, признава 49-годишна жена от Дзянси, която не желае да каже името си.

„Печелим много малко, а разходите за живот са толкова високи“, казва тя и добавя, че се надява да изкара достатъчно, за да изпрати пари на двете си деца, които живеят при баба си и дядо си.

„Плащат ни на парче“, обяснява тя. „Зависи от това колко е трудно. Нещо просто като тениска е един-два юана (по-малко от долар) на бройка, а аз мога да направя около десетина за един час.“

Навсякъде около нея работниците пресмятат колко ще им се плати за изработката на всяка дреха и колко могат да направят за един час.

Улиците на квартала функционират като пазари на труда, които се пълнят сутрин, когато работници и скутери бързат покрай количката с кнедли за закуска, чашите с парещо соево мляко и фермера, който с надежда продава кокоши и патешки яйца.

Стандартното работно време изглежда е от 8 до 22 ч., което съответства на доклад на швейцарската група Public Eye, основан на интервюта с 13 текстилни работници във фабрики на Shein. Те установяват, че редица служители са работили извънредно. Отбелязва се, че основната заплата без извънреден труд е 2400 юана (327 долара) - под 6512 юана, които според Азиатския алианс за заплащане са необходими за „заплащане на живота“. Но работниците, с които BBC разговаря, печелят между 4 000 и 10 000 юана месечно.

„Тези часове не са необичайни, но е ясно, че са незаконни и нарушават основни човешки права“, коментира Дейвид Хачфийлд от групата и допълва: „Това е крайна форма на експлоатация и трябва да бъде видимо“.

Средната продължителност на работната седмица не трябва да надвишава 44 часа според китайското трудово законодателство, което също така гласи, че работодателите трябва да осигурят на работниците поне един почивен ден седмично. Ако работодателят иска да удължи тези часове, това трябва да стане по специални причини.

Макар че централата на Shein вече е в Сингапур, по-голямата част от продуктите й са произведени в Китай.

Успехът привлича вниманието на Вашингтон, който все по-често се отнася предпазливо към китайските компании.

През юни избраният от Доналд Тръмп за държавен секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че има „сериозни етични опасения“ относно „дълбоките връзки на Shein с Китайската народна република“:

„Робският труд и търговските трикове са мръсните тайни зад успеха на Shein“, написа той.

Не всеки би се съгласил с избора на думи на Рубио, за да опише условията при доставчиците на Shein. Но правозащитни групи твърдят, че дългите работни часове, които са се превърнали в начин на живот за много хора в Гуанджоу, са несправедливи и експлоататорски.

Машините диктуват ритъма на деня.

Те прекъсват за обяд и вечеря, когато работниците влизат в столовата, за да си купят храна. Ако няма място за сядане, се хранят прави на улицата. „Работя в тези фабрики повече от 40 години“, казва жена, чиято почивка е само 20 минути.

В посетените от BBC фабрики има достатъчно светлина, а вентилатори с промишлени размери, за охлаждат. Огромни плакати призовават служителите да съобщават за присъствие на непълнолетни - вероятно в отговор на откритите два случая на детски труд във веригата за доставки миналата година.

Компанията следи по-отблизо и доставчиците си преди плановете си да излезе на Лондонската фондова борса.

„Става въпрос за репутацията им“, казва Шън Лу, професор по мода и облекло в университета в Делауеър. „Ако Shein успее да осъществи първично публично предлагане, значи са признати за достойни. Но ако искат да запазят доверието на инвеститорите, трябва да поемат известна отговорност.“

Едно от най-големите предизвикателства Shein, са обвиненията, че добива памук от китайския регион Синдзян. Някога рекламиран като един от най-добрите платове в света, памукът от Синдзян изпадна в изолация след обвиненията, че се произвежда с принудителен труд от мюсюлманското уйгурско малцинство - обвинение, което Пекин постоянно отрича.

Единственият начин да се избегнат тези критики е да се осигури по-голяма прозрачност, казва професорът.

„Ако не публикуват изцяло списъка на фабриките си, ако не направят веригата за доставки по-прозрачна, тогава мисля, че за Shein ще бъде много трудно.“

Според него голямо предимство е, че веригата за доставки на Shein е в Китай: „Малко държави имат цялостна верига за доставки. Китай разполага с нея - и никой не може да се конкурира.“

Амбициозни съперници като Виетнам и Бангладеш внасят суровини от Китай, за да произвеждат дрехи. Но китайските фабрики разчитат изцяло на местни източници - от платове до ципове и копчета. Затова е лесно да се изработват разнообразни облекла и те го правят бързо.

Това е особено полезно за Shein, чийто алгоритъм определя поръчките.

Ако купувачите многократно кликнат върху определена рокля или прекарват по-дълго време в разглеждане на пуловер, доставчиците знаят да поискат от фабриките да направят повече - и то бързо.

За работниците в Гуанджоу това е предизвикателство.

„Shein има своите плюсове и минуси“, каза собственик на фабрика. „Хубавото е, че поръчката в крайна сметка е голяма, но печалбата е ниска и е фиксирана“.

Като се има предвид размерът и влиянието на Shein, тя е трудна за договаряне. Затова собствениците на фабрики трябва да намалят разходите си на други места, което често води до по-ниски заплати на персонала.

„Преди Shein произвеждахме и продавахме дрехи сами“, казва собственик на три фабрики. „Можехме да преценим разходите, да определим цената и да изчислим печалбата. Сега Shein контролира цената и трябва да се мисли за начини за намаляване на разходите.“