"Поезията е публична самота. Твориш, за да те чуят хората... Понякога се чувствам заточеник на спомените. Човек се състои от спомени. Най-често се връщам към детството си.
Младенческата възраст е не само най-невинната, тя е прелестна, знаменита. При нея човек е наистина божие създание: чиста, отворена душа, незамъглени очи, ръце, с които хващам само доброто".



