Пленумът на 10 ноември 1989 г., който свали от власт Тодор Живков, днес навършва 33 години.

През това време за него бяха изписани “тонове мастило”, както се казваше в докомпютърната ера. Появиха се знайни и незнайни герои, самозвани свидетели и най-обикновени шарлатани и лъжци за събитията от онова време.

Георги Йорданов, кандидат-член на Политбюро и министър на културата, науката и просветата, издаде мемоари в три тома. В третия том - “Поврати”, той публикува разказа на съветския посланик Виктор Шарапов пред Жельо Добрев.

Този разказ съдържа голяма част от истината за подготовката на пленума и как Живков трудно се разделя с властта.

Георги Йорданов определя Добрев като “изтъкнат деец на селскостопанската наука и практика, с големи заслуги за възхода на земеделието в родния му Добруджански край”.

През средата на 80-те години на ХХ век Жельо Добрев оглавява НАПС - Националния аграрно-промишлен съюз. След 10 ноември 1989 г. е председател на Българо-руската търговско-промишлена палата.

В продължение на години Шарапов е консултант на българския филиал в Москва. Неведнъж Добрев го пита за ролята му в събитията около 10 ноември. Една вечер експосланикът идва в квартирата на българина в Москва, говорят по различни теми и в един момент Шарапов “развързва езика си”.

На 17 юли 2001 г. в кабинета му в Българо-руския дом на ул. “Евлоги Георгиев” Жельо Добрев споделя на Георги Йорданов интересни факти за промяната на 10 ноември. Йорданов намира, че е добре да публикува най-съществената част от записа, който пази в архива си.

Ето разказът на Виктор Шарапов:

- Бях политически съветник на няколко генерални секретари на ЦК на КПСС. Най-напред бях при Андропов, с когото се знаем от дългогодишната ни съвместна работа в КГБ. После бях сътрудник на Черненко и продължих при Михаил Горбачов.

На срещите ми с Тодор Живков внимателно му намеквах, че преустройството, тоест “перестройката” в България изостава в сравнение със СССР и това се забелязва от ръководството на КПСС и лично от Михаил Сергеевич.

Живков бързо и нервно отговаряше приблизително по един и същи начин: “Ние отдавна сме се преустроили, не виждате ли, че хората у нас живеят по-добре, отколкото във вашата страна. И това е, защото вашата перестройка не започна от икономиката, а с политическите промени и гласността. А и условията в България са различни, специфични. Ние сме малка страна и не бива абсолютно във всичко да повтаряме вашия опит”.

Предадох това по телефона на Михаил Сергеевич. Той остро ме прекъсна. Трябвало да бъда по-твърд и настъпателен и вече да действам с нашите хора в обкръжението на Живков, и тресна слушалката.

Тогава се срещнах с Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров, Димитър Станишев... Те започнаха да ме подпомагат. Много от разгорите водехме в сауната, която се намира в спортния комплекс на посолството.

Други наши сътрудници и служители на КГБ и РО работеха по своя линия не само с тези отговорни дейци, но и с по-широк кръг членове на ЦК, интелектуалци, дългогодишни наши приятели и сътрудници.

Журналистите ни също се включиха и активираха връзките си със свои колеги, приятели и познати. Започнаха да се появяват отделни изблици на недоволство срещу Живков и управлението му. Учреди се Русенският комитет, Комитетът за гласност и преустройство. Появиха се плахи кратични материали в някои вестници - “Народна култура”, “Литературен фронт”, публикации по линия на самиздат и т.н.

Но Живков и ръководството бързо овладяваха положението и укрепваха властта си. Не помогнаха и икономическите ограничения, които СССР по лично нареждане на Горбачов наложи на България. Става дума за рязко намаляване на доставките на суров петрол и за прекъсване на субсидията от около 500-600 милиона долара за компенсация на цените на българските селскостопански стоки.

Отново позвъних на Михаил Сергеевич и го уведомих за трудностите, които срещам и не мога да преодолея.

Той избухна, попита ме кога ще стане промяната и затръшна слушалката. Нямах друг изход, освен отново да се обърна към нашата група.

Андрей се извъртя, навярно се уплаши, и ми каза да накарам чавдарците - Джуров, Йотов, Станишев, да притискат Живков, за да си подаде оставката. Джуров се съгласи, а също и Станишев, който ме увери, че Йотов няма да откаже да бъде с тях на разговора с Живков.

Междувременно беше насрочен и пленум на ЦК на БКП, а тезисите за него на Живков бяха публикувани още на 29 октомври.

Получих указания смяната на Живков да стане на този пленум, не по-късно. Но на 30 октомври в Кувейт България и Турция подобриха отношенията си, а ние много разчитахме на негативен резултат.

Комюникето, което подписаха Георги Йорданов и Месут Йълмаз, постави основа за подобряване на отношенията между двете съседни страни, което щеше да се отрази в протокол при втората среща между двамата в края на ноември. Това укрепваше позицията на Живков.

Наложи се да действам бързо. Михаил Сергеевич чакаше резултат, тоест положително решение. На среща с Тодор Живков той подхвърли, че може би ще е по-добре, ако си подаде оставката. Отговорих му:

“Това ще е достойно и ще ви направи чест”.

Той се смути, но повече нищо не каза. Информирах “нашите хора” и отново ги призовах да действат. Смяната трябваше на пленума на ЦК, насрочен за 10 ноември.

От Москва пристигнаха няколко другари, които бяха запознати с положението в България. Сред тях беше и бившият посланик в НРБ Владимир Базовски. Те бяха в близки отношения с български дейци и се включиха в дейностите, свързани с предстоящия пленум на ЦК.

На събранието в зала “Георги Кирков” след основния доклад за ВОСР поднесох приветствие, без да спомена името на Живков. Това беше прецедент и направи силно впечатление.

Веднага след това Живков, много потиснат, ме покани в кабинета си.

Разговорът беше тягостен и за двама ни.

Той ме увери, че на пленума след няколко дни - на 10 ноември, ще си подаде оставката, но преди това ще внесе въпроса за разглеждане в Политбюро. Тягостно премина и посещението му в нашето посолство в чест на празника. Много от поканените питаха “Какво става?”.

Заседанието на Политбюро се проведе вечерта на 9 ноември. Веднага след това нашите хора - Луканов, Младенов, Джуров, Станишев, Овчаров и др., бързаха да ми съобщят, че всичко е преминало както трябва. Позвъних на Горбачов, той остана много доволен, но ми заповяда:“Утре и нито час по-късно!”

На другия ден пленумът на ЦК на БКП освободи Живков и избра за генерален секретар Петър Младенов. Развоят на събитията след това ти е добре известен. Това е истината.

Доц. Жельо Добрев умира на 15 октомври 2016 г. в София.

На 5 ноември 2019 г. в Москва от този свят си отива и генералът от КГБ, дипломатът Виктор Шарапов.

Още снимки