Дванадесет процента спад, или почти половин милиард лева. Това показват статистическите данни за износа от сектор "Облекло и текстил" през 2020 г., който се смалява до 4 млрд. лв. COVID-19 донесе на шивашките компании запаси от дрехи, огромни количества на склад, отложени продажби на миналогодишни колекции, забавени плащания, фалити по веригата.

През 2020 сумарните приходи на 15-те най-големи компании за текстил, облекло и обувки в секторната класация падат с 8.6% до 1.124 млрд. лв. Но тук картината е на два противоположни полюса - повече свиващи се и само три с двуцифрен ръст на бизнеса.

Приходи от 215 млн. лв. носят лидерското място в секторната класация, като първото място отново е за "Е. Миролио". В тежката година компанията на италианеца с български паспорт Едоардо Миролио отчита спад от едва 10%, което звучи добър резултат спрямо средното за бранша.

От компанията определят 2020 като изключително трудна година, но подчертават, че въпреки това не са затваряли производства, не са прекъсвали работа и не са уволнявали хора.

"Е. Миролио" инвестира традиционно в обновяване на машини и оборудване и в нови технологии. Заради локдауна и последвалите логистични затруднения обаче през 2020 част от предплатени машини не успяват да пристигнат. Това отлага някои от плановете на групата, но все пак компанията успява да инвестира около 15 млн. лв. през миналата година.

Miroglio прави първата си инвестиция в България в средата на 90-те години- в тогавашния лидер във вълнената индустрия в страната "Слитекс" в Сливен.

От 2006 г. фирмата, разширена и напълно обновена, е изцяло поета от Едоардо Миролио. Днес италианският инвеститор притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата са багрилeн цех в Италия, фабрика за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице), както и два завода в сръбските градове Пирот и Димитровград.

След сделка с гръцките собственици Едоардо Миролио придоби и модната марка DiKa, която се продава във фирмени магазини в страната и чужбина.

През 2020 фамилната компания "Аглика трейд" - Велико Търново, расте заради ковид продукти, в случая защитно облекло.

"Аглика трейд" е сред трите компании в страната, които по време на пандемията от коронавирус започнаха производство на защитно медицинско облекло за многократна употреба. За 2020 г. дружеството отчита над 102% ръст на приходите, които надхвърлят 37 млн. лева. "Когато анализираме изминалата, неприличаща на никоя друга 2020, си даваме сметка как последните десет години на много усилен труд и сериозни инвестиции в различни технологични производствени линии ни подготвиха за една критична ситуация като ковид пандемията. Това, че успяхме да се справим, е резултат от правилните инвестиции години преди 2020, от собствения ни професионализъм - нашия личен и този на екипа ни, както и от знанието и опита на европейски специалисти, с помощта на които създадохме лични предпазни средства за многократна употреба, коментира за "Капитал" Елица Петкова, търговски директор.

Дружеството е наследник на бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица.

През 1996 г. фабриката е приватизирана от тогавашния й директор инж. Петко Петков, който я превръща в семеен бизнес.

През 2012 г. "Аглика" се разширява с нова фабрика - "Аглика трейд". Днес това е група заводи, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимно свързани, но с различни индустриални линии и технологии за производство на хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори.

Компанията има производствени бази в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, и инвестира във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ.

Притежава два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща".

Срив в приходите през 2020 отчита и "Лемприер уул" - Сливен. Фирмата е част от едноименната австралийска група и се занимава с преработка на сурова вълна и производство на изделия от вълна.

По данни на дружеството производството в завода е изцяло механизирано, като човешката сила се използва само за настройка и поддържане на машините и за преместване на балите с обработена вълна от една на друга машина.

Суровата вълна се доставя с 40-футови контейнери от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка до пристанищата в Бургас и Варна.

Годишно сливенският завод се нуждае от около 500 контейнера сурова вълна. Особеност на бизнеса е сезонността на производството на сурова вълна.

В завода обаче се поддържат стокови запаси.

Надолу по шивашката верига също има негативен ефект, например при платовете. И докато при "Аутофил ярнс лимитид - клон България" - Нова Загора, видимо няма проблем, при втората компания в групата - "Синтерама", има силен спад. "Аутофил ярнс", която работи в България от май 2016, извършва промишлена обработка на текстилни влакна чрез процес на текстуриране. Фирмата е част от Sinterama - Италия. През 2019 италианската група бе закупена от базирания в Тайланд производител на химически продукти Indorama Ventures Public Company Limited (IVL). Над 99% от продукцията е предназначена за експорт. "Синтерама България", също в Нова Загора, се занимава с промишлена обработка на текстилни влакна чрез пресукване. Местното дружество започва дейността си през 2012 г., когато Sinterama закупи дяловете на "Торчитура Нова Загора" от Miroglio, Италия (собственост на фамилията Миролио). Днес "Синтерама България" оперира в сгради под наем - собственост на Miroglio, Италия.

Очакванията за развитието на сектора през 2021 са разнопосочни. Част от компаниите са песимистично настроени и не прогнозират връщане към позиции от преди корона кризата.

Елица Петкова от "Аглика трейд" обаче очертава друга тенденция.

"През 2021 отчитаме осезателен ръст на потреблението на домашен текстил. Обяснението за това е отново пандемията, която ни наложи трайно да си стоим у дома, докато работим или си почиваме. Затова и нашият стандартен асортимент бързо възвърна позиции, което от своя страна ни позволи да продължим с инвестициите, свързани с така наречената Watersave технология, при която багрим текстил без вода. Европейските ни партньори възприеха новия революционен метод с ентусиазъм и затова с кураж разширяваме производствения си капацитет."

Петкова припомня за транспортната криза, свързана с липсата на контейнери и високите цени на всички стоки от Китай в началото на 2021. "Икономическата война между Китай и Америка като цяло ни постави в пазарна ниша като производител и доставчик на текстил за Европа и за Америка. Преди година българските фирми в бранша обслужваха само сделките, които не са достатъчно големи или за които няма достатъчно време за производство в Китай. Сега обаче пазарът е в процес на преструктуриране, ние сме европейската алтернатива и това е шанс за българските фирми", обобщава търговският директор на "Аглика трейд".

Още снимки