Проф. Дворкин е изследовател на съвременното сектантство, църковен историк-медиевист, православен богослов, обществен деятел и писател. Автор е на десет книги и стотици публикации, преведени на 15 езика. Някои изследователи свързват името му с утвърждаването и разпространението на определението „тоталитарна секта“. Александър Дворкин има докторска степен по история на Средните векове от Фордхемския университет в Ню Йорк, където е работил под ръководството на протопр. проф. Йоан Майендорф. Професор е в Православния Свято-Тихоновски университет. Понастоящем е преподавател в Мисионерския факултет, а също и професор по история на църквата и канонично право в Богословския факултет. Председател е на експертния съвет по религиозни проблеми към руското министерство на правосъдието.
Представяме ви откъс от книгата му "„Сектознание. Тоталитарните секти: опит за систематично изследване“.
Има секти, в които няма собствено религиозно учение, учение за Бога. Дори ако употребяваме понятието „религия“ в най-широк смисъл, според новото определение, формулирано от дякон Андрей Кураев, който определи религията като опит за преодоляване на смъртта и установяване на връзка с духовния свят – дори в този смисъл редица секти не могат да се назоват „религия“. При тях има само култ към просперитета и богатството и гръмогласни, натрапчиви обещания за успеха, който ще ни донесе встъпването в дадена организация, компания, клуб.
Тези секти биват наричани от религиоведите комерсиални (или индустриални) култове. Типични примери за подобни секти са „Хербалайф“, „Ам-уей“ („Am-way“), „Ипсум“ („Ipsum“) на Фабрис Керерве и други подобни организации, функциониращи на принципа на пирамидата, или както те сами предпочитат да се изразяват, „мрежовия маркетинг“.
Един от белезите на пирамидите е това, че на хората се обещава печалба не само (и не толкова) от търговията, колкото от нови хора в организацията. На всеки член се обещава процент от всички продажби, извършени от онези, които те ще доведат в организацията. Много характерно е, че едно от първите поръчения, които се дават на желаещите да встъпят в комерсиалния култ, е да изготвят списък (с адреси и телефони) на всички познати, които биха могли да се опитат да привлекат към „фирмата“.
И така, тези секти нямат религиозно учение като правило, но методите на тяхната дейност и контролът над съзнанието на членовете са напълно сектантски. За да не бъда голословен, ще разкажа за собствените си впечатления от посещението на събрание на „Хербалайф“ в наета от тях зала. Влизайки там, в началото чуваш оглушителна музика. Всички танцуват, подскачат в такт, заедно скандират. Психолозите отбелязват, че такава подготовка (загряване) прави човека много по-податлив на внушение.
В един момент музиката рязко спря, на сцената излезе човек и започна да говори. Той говореше с руски думи, но съвсем не по руски начин – с английски интонации и английски синтаксис. И всички хербалайфци, излизайки на сцената, говореха именно така, съвършено еднакво. При това, както се оказа, никой от тях не знаеше английски. Казваха горе-долу следното: „Здравейте, много се радваме да ви приветстваме тук. Колко добре е, че дойдохте, много се радваме, че сте тук днес. За пръв път в живота си направихте правилен избор! Поздравяваме ви, че го направихте, показахте мъдрост и дойдохте тук при нас. Това е прекрасно, това е потресаващо! Това е първата ви стъпка по пътя към успеха, здравето и процъфтяването. Още веднъж ви поздравяваме!“.
По-нататък започва преразказът на „Добрите новини“ или „Евангелието от Хербалайф“: за американеца Марк Хюз, чиято майка била холивудска актриса. Тя трябвало да отслабне с 20 килограма и успяла да ги свали, изиграла своята роля, получила „Оскар“, но след това умряла, защото диетата не била каквато трябва. И Марк Хюз, този благороден човек, се заклел, че ще намери средство, с което всички да могат да отслабнат, без да умрат. Той отишъл в Хималаите, общувал там с мъдреците и открил един нов продукт, който дава на човека сили, бодрост, здраве – всичко и веднага. Като се върнал у дома, той намерил там единствената си баба на смъртно легло: старицата едва можела да си отваря устата. Хюз ѝ сипал малко от своето средство в устата и на следващия ден бабата вече танцувала полка и търгувала с това средство из целия Лос Анджелис.
„И ето най-после аз се радвам, че вие вече се приобщихте към нашата избрана група, която носи на света това чудодейно средство. Нека да станат и да дойдат при мен онези, които могат да разкажат за станалите с тях чудесни, възхитителни, потресаващи промени.“
И тук на сцената започват един след друг да излизат хора. Това много прилича на начина, по който се изказват хората по време на сектантските харизматическо-евангелически събрания:
„Аз бях толкова страшен грешник, но сега вече съм светец!“ Речите на хербалайфци бяха изградени приблизително тъй: „Бях болен от туберкулоза (или язва, или половината ми черен дроб бе отстранен), хроничен ринит, радикулит и инфаркт на миокарда, а сега започнах да приемам Продукта, приемам го три седмици – и вижте ме какъв съм! Аз съм вече абсолютно здрав! Освен това аз станах три пъти по-умен и по-енергичен отпреди! Най-после започнах абсолютно нов живот! И всичко това благодарение на Продукта!“ Човекът говори все по-високо, подскача, извършва танцови движения, а един от тях дори изкрещя, повдигайки ръце нагоре: „Благодаря ти, Продукте! Ти промени моя живот. Това е чудесно! Това е великолепно! Това е потресаващо!“
Всички признаци на сектата са налични тук: затвореният кръг, собственият език сектантският жаргон, откъсването от външния свят, черно-бялото възприемане на действителността, чувството за избраничество и елитизъм, усещането за някакво спасително знание, за мисия, която носят на света. Хербалайфци имат дори лозунг: „Our mission is nutrition!“ („Нашата мисия е храненето!“). За такива организации е характерна и промяната на ценностната система, като се признават само вътрешно груповите ценности.
Всички тези методи се обясняват много просто: „Хербалайф“ е комерсиална организация, изградена на принципа на пирамидата, в която забогатява само върхушката – твърде ограничен брой хора. Как да привличат и да държат останалите? Има някакъв препарат, с чиято помощ човек може да отслабне, а може и да не отслабне. Не знаем какво е съдържанието му. Можем да предположим, че в него, както и в много други подобни средства, се съдържат амфетамини, съвсем небезвредни субстанции, ускоряващи обмяната на веществата (към които се развива зависимост).
Човекът си е купил хербалайфските продукти, отслабнал е или обратното – не е отслабнал. А по-нататък какво? По-нататък той може би ще разбере, че продукт, оказващ най-малкото поне същия ефект, но произведен от лицензирана фирма, се продава в магазина и струва доста по-евтино от „Хербалайф“.
Но фирмата вече има готов отговор и предложение, освен отслабването и подобряването на здравето човек може да стане приказно богат, ако разпространява „Хербалайф“. Той ще печели пари, търгувайки сам с „Продукта“, но – най-важното – той ще получава процент от всяка продажба, извършена от вербуваните от него нови „дистрибутори“ (разпространители) на „Хербалайф“. Така потенциалните клиенти се ловят с пирамидална примамка. Човекът купува „Продукта“ и в началото го продава на всички свои роднини и познати (защото трябва първо да го купиш със свои пари и чак след това да го препродадеш); е, ами след това?
Целият апартамент е затрупан с „Хербалайф“ – къде да го денем? И тук се включва третият елемент: е добре, вие не отслабнахте и не забогатяхте, но затова пък сте член на чудесна организация на избраници, която носи на света просвещение и освобождение. Тоест вместо здраве и богатство ви се пробутва идеология. Нещо повече, уверяват ви, че можете да забогатеете само ако искрено вярвате в уникалността на фирмата и чудодейността на Продукта. Тогава вече всичко ще се получи. Ето, виждате ли колко прекрасно се получава при вашия колега? Ако засега не се получава при вас, то вие сам сте си виновен. Вложете повече вяра, повече пари, повече труд в разпространението на Продукта – и тогава вашите усилия ще бъдат възнаградени. Но трябва да вложите себе си изцяло и без остатък. Нали в началото ви се удаваше добре да разпространявате Продукта и да печелите пари? – Така беше, защото сте имали мотивация, а сега сте я загубили. Предлагаме ви да се запишете на курсове (семинари) за повишаване на мотивацията. Разбира се, за курсовете ще трябва да платите, но затова пък скоро ще започнете да печелите толкова много, че всичките ви разходи многократно ще се изплатят. Та нали вие сте вече толкова близо до щастието и процъфтяването… Нима когато вече практически държите птицата на щастието в ръцете си, ще я изпуснете?
Приблизително така учат „дистрибуторите“ на продуктите, разпространявани от комерсиалните култове. Посещението на курсове или семинари няколко пъти в седмицата е едно от необходимите условия за членство в сектата. С помощта на тези семинари комерсиалните култове успяват да контролират съзнанието на своите членове и излиза, че ако в началото човекът купува идеологически натоварен „продукт“, то в края на краищата той вече плаща пари за идеология в чист вид. В този смисъл най-нагледен пример за комерсиален култ е сциентологията – тя никога не е търгувала с нищо друго освен с чиста идеология.
И накрая трябва да имаме предвид, че съществува следното общочовешко качество: колкото повече материални средства, сили и здраве са вложили хората в нещо, толкова по-трудно им е да се откажат от него. Тъй беше например с „МММ“*, с Мавроди, който измами жестоко всички, а след това го избраха за народен представител. Човек трудно си признава, че е извършил глупост. Всичко, което е вложил в организацията, го задържа в нея.
Така е било например и когато основателят на адвентизма американецът Уилям Милър обявил, че през 1844 г. ще настъпи второто пришествие на Христос и краят на света, и много хора му повярвали. Те престанали да орат и да сеят, и в посочения ден се събрали, облечени в бяло, на планината в посоченото място. След една безсънна нощ всички видели, че пришествието на Христос не се е случило и краят на света не настъпил. Някой би си помислил: край, с адвентизма е свършено. Нищо подобно: няколко души отпаднали, а останалите започнали да измислят обяснения защо това толкова несъмнено и абсолютно вярно пророчество не се е сбъднало. Обяснение скоро било намерено (само желание да има), и вярата на последователите на Милър само се засилила.
И в този случай виждаме същия феномен: когато си вложил твърде много, трудно е да се откажеш. „Защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21). В края на тази история си струва да добавим, че през 2000 г. ръководителят на многомилиардната империя „Хербалайф“ Марк Хюз внезапно почина на цветуща възраст – 44 години. Тялото му беше намерено в разкошната му калифорнийска вила. Аутопсията показа, че смъртта е настъпила вследствие на прекалено голяма доза приспивателни и алкохол, с който основателят на комерсиалния култ е злоупотребявал. Чудо - продуктът„Хербалайф“ не помогна на своя изобретател…
* Компанията „МММ” е най-голямата финансова пирамида в историята на Русия. Основател и ръководител – Сергей Мавроди. „МММ” е основана през 1989 г., започва да действа като пирамида през 1992 г., фалира през 1994 г. Броят на вложителите варира според различни оценки от 2 до 15 милиона. След фалита на компанията Мавроди беше избран за народен представител. – Бел. прев.
Още снимки
