През последните две седмици наблюдаваме увеличаване на заболеваемостта от КОВИД-19 в страната. На какво се дължи покачването на кривата, какво се научи за коронавируса и какво остава неизвестно, в какви научни направления Националният център за заразни и паразитни болести е съсредоточил усилията си, попитахме проф. Тодор Кантарджиев. Той е директор на НЦЗПБ и член на Националния оперативен щаб.

- Проф. Кантарджиев, в сряда се регистрира нов връх на случаите на КОВИД-19. Каква е актуалната ситуация, как се развива заразата?

- Не се случва нищо, за което най-добронамерено и възпитано не предупредих обществото, което искаше свобода на действие без никакви мерки. И това вече е факт. Само че трябва да се запази едно разумно отношение и спазване на елементарните правила на дистанция и дезинфекция. Две седмици да бяхме издържали, нямаше сега да говорим за коронавирус. Хората започнаха да се събират на затворено, да се прегръщат и всичко това започна да рефлектират в други по-малко взривове. Визирам трудови колективи, макар че в България нито едно предприятие не е спряно, заради коронавирус. Дори и някъде да е намален капацитетът на работа, това е следствие на икономически процеси и много често става дума за предприятия, чиято дейност е в чужбина. Накратко-хората се заразяват там, където не се спазват мерките.

- Вълна или пик наблюдаваме в момента?

- Това е вълна. Притеснява ме, че бяхме обърнали т.н. Индекс на репродуктивното число, който показва колко души заразява един болен, но сега отново има покачване. Той беше паднал под единица или с други думи 10 души заразяваха 8, а сега се увеличи и 10 души заразяват 12. Продължаваме да се изкачваме. Но пак казвам, за съжаление не се случва нищо, за което най-добронамерено и възпитано не съм предупредих.

- Казахте, че топлото време спомага за спиране на разпространение на вируса. През последните седмици обаче е по-хладно от обичайното за сезона. Това оказва ли също някакво влияние?

- Да и има два аспекта. Когато вали и е студено, неразумните хора са склонни да се събират на групи на закрито, което е рисково поведение и води до увеличаване на възможността за заразяване. Можеш да се заразиш, ако повече от половин час си в близък контакт с човек, който има леки прояви на заболяването-боли го гърло или има температура. Вторият аспект е, че UV светлината дезинфекцира въздуха обикновено, когато микробите са във водни частици или воден аерозол. С други думи тя действа много силно на тези микроби.

- Обезсили ли се наистина вирусът и какво е обяснението ?

- Обяснението е във философията на развитието на една вирусна инфекция. Когато вирусът чрез мутация е преминал от животни към хора, той става по-слабо болестотворен, т.е. намалява се неговата вирулентност и болестта, която предизвиква става по-лека. Същевременно продължава по-дълго. Това е природната същност на вируса, да иска дълго време да живее. И когато е в прилепа, той живее дълго, но щом премине към друг биологичен –вид, т.е. в човека, той започва да се предава от един на друг. Така придобива качеството да предизвика по-леко заболяване при по-дълго боледуване. Значителна част от хората, срещнали се с вируса нямат прояви. Например, когато трима-четирима души общуват с един болен, който киха и кашля, те имат контакт и с вируса, придобиват имунен отговор и стават защитени, но не разбират, че са се срещнали с него. Затова и КОВИД-19 като другите респираторни вируси се „държи" по този начин. Една част от хората са били в контакт с този вирус, но не могат да си спомнят, че примерно през февруари е имало една седмица, в която не са се чувствали съвсем добре. И тези неща ги обяснявам на широката публика от няколко години.

- Какво се знае вече със сигурност за имунитета, колко е трайността му? И какво остава неизвестно?

- Знаем много неща. Едното е, че не само антителата или с други думи хуморалният имунитет, е критерий организмът да реагира срещу тази инфекция. Както и други вирусни инфекции, така и КОВИД-19 ангажира и клетъчният имунитет. Това са клетките, които атакуват заразените с вируса клетки и произвеждат вещества, които пречат на размножаването на вируса. В Референтната лаборатория по имунология изследваме имунитета на болните и можем да кажем, че при бактериалните и вирусните инфекции се ангажира и хуморалният, и клетъчният имунитет. Не можем да кажем категорично до каква степен имунитетът предпазва от следващо заразяване и за колко време. За някои инфекции е известно, че той трае година, две, както е при грипа. Затова и хората се имунизират всяка година - защото вирусът е друг или защото имунитетът ни е отслабнал. Има и други инфекции обаче като гонореята-трипер, която колкото повече се предава, толкова по-лесно се заразяваш. Имунитет няма и става точно обратното. Има над 100 описани медицински случаи при хора, които са боледували от коронавирус, излекували са се, многократно са били изследвани, че нямат отделяне на вируса и след това той отново се завръща с клинични прояви на дихателната система. Затова все още не може да се каже с точност какъв е характерът на имунитета и колко време ще се задържи. А този въпрос е важен при преценяване на възможностите на ваксините. Има и още нещо, с което се спекулира. Доказано е, че при пациентите с коронавирусна инфекция, които първи изкараха заболяването и придобиха антитела, това Ig в рамките на следващите месеци започва да намалява в кръвта. При повечето инфекции е така. Но имайки контакт за втори път с този микроб, за много кратко време, само за няколко дни започват да се изграждат антитела, защото имат т.н. имунни клетки на паметта. Това са клетки, които носят генетичната информация за този вирус и те веднага започват приоритетно да се размножават, да произвеждат антитела или да стимулират клетъчния имунитет.

- Колко близо е светът до ваксина? От какво и как точно ще пази тя, при положение, че се говори и за различни щамове на вируса и има неизвестни за имунитета?

- Някои от компаниите са много близо до нея. Все още нищо официално не е публикувано, но се правят опити на хора до каква степен ще изградят имунитет и как ще реагира организма им, ако бъдат заразени. Доказано е, че ваксината за грип не предпазва 100%. Тя намалява възможността да заболееш и вероятността от усложнения. За ваксината за КОВИД-19 първо трябва да е ясно за колко време ще предпазва, дали ще е за година и половина както грипната. Иначе една бъдеща ваксина ще е насочена към коронавируса, който тръгна от Китай, селектира друг клон в Европа и трети, който е в САЩ. Те си приличат много, но в един много нисък процент, разлика от три-четири мутации, се различават. Но това няма значение за ваксината. Тя ще защитава от коронавируса в Китай, Щатите и Европа. Тази седмица започнахме целогеномно секвениране на РНК на 100 вируса. Целта е да проверим колко се различават по между си различните вирусите, разпределени в три групи-тези, които внесохме в началото от Италия и Австрия, появилите се впоследствие чрез завърналите се наши сънародници от мобилни етнически групи и тези, които открихме при чужденци, които дойдоха у нас през последните седмица.

- В какви други научни направления Националния център за заразни и паразитни болести ще изследва коронавируса?

- Правим изследваме в още три направления - как действат деривати на хлорохина на различни коронавируси в клетъчни култури. Второто направление е насочено към наши методи на диагностика чрез прилагане на друга апаратура или без апаратура. И на трето място проучваме какви са промените в имунната система на болните и до каква степен се ангажира клетъчния имунитет.

Още снимки