Търговците, които отговарят на пет условия, ще могат да провеждат бързо производство по ликвидация, без множеството заявления до различни органи, а кредиторите ще се удовлетворяват в по-кратки срокове. Това предвиждат промени в Търговския закон (ТЗ), внесени от Министерския съвет , които въпреки политическата криза, би следвало да бъдат приети от Народното събрание, тъй като за залегнали в Плана за възстановяване и устойчивост, пише "Лес бг".
По данни на правителството доброволната ликвидация на бизнес в момента отнема близо година, а процедурата е продължителна и скъпа. Провеждането на производството изисква подаване на няколко последователни заявления за вписване на различни обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър – за вписване на прекратяване на дейността и ликвидация, покана до кредиторите, за заличаване след приключване на ликвидацията. Наред с това, се подава и уведомление до Националната агенция за приходите за предстоящото производство по ликвидация, както и до Националния осигурителен институт за предаване на ведомости за заплати, които приключват с удостоверения.
Правителството сочи, че към лятото на 2023 г. е имало близо 16 500 висящи ликвидации и по близо половината от тях производствата продължават повече от 5 години.
Затова сега се предлага в Търговския закон да бъде уредено бързо производство по ликвидация. За да се възползва от него, търговецът следва да отговаря на пет условия. Те са дружеството:
- да не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от 12 месеца;
- да не е наемало работници и служители или да е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от 12 месеца;
- да не е имало регистрация по Закона за данък върху добавената стойност или да е прекратило регистрацията си преди повече от 12 месеца;
- да няма непогасени задължения към държавата и общините;
- да няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е НАП.
При бързата ликвидация е предвиден по-кратък срок за удовлетворяване на кредиторите – имуществото на дружеството се разпределя, ако са изминали три, а не шест месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в търговския регистър.
Ще трябва, както и в общия случай, да бъдат довършени започнатите сделки, имуществото да е осребрено, а всички вземания на кредиторите да са обезпечени или изпълнени (ако последното е невъзможно, се открива производство по несъстоятелност и производството по бърза ликвидация се спира).
„Ако дружеството бъде заличено по искане на ликвидаторите, без в действителност да са били налице предпоставките на чл. 273, ал. 1 от ТЗ, това би създало сериозни затруднения за неудовлетворените кредитори, които трябва да оспорят вписването по исков ред, както и по исков ред да атакуват извършените последващи разпоредителни действия, докато вече образуваните срещу дружеството дела биват прекратени поради липса на правосубектност. За предотвратяване на такива затруднения със законопроекта се предлага кредиторите да могат да направят отлагателно възражение срещу вписване не на започването, а на приключването на ликвидацията“, посочват авторите на законопроекта.
Предвижда се до вписване на заличаването кредиторите да могат да предявят осъдителен иск срещу дружеството и да заявят това пред длъжностното лице по регистрацията. Вписването ще продължи след доказване, че вземането е погасено – чрез изпълнение или по друг начин.
„Проверката на длъжностното лице по регистрацията се основава само на писмени доказателства – регистрирана искова молба, изпълнителен лист, акт за публично вземане, съдебно решение или определение, акт за приключване или прекратяване на изпълнителното производство, разписка от кредитора и др. Тя се извършва само при активност на конкретен кредитор, като по този начин не се затрудняват всички дружества да установяват липсата на производства пред различните съдебни и изпълнителни органи, доколкото служебната проверка при многообразието от органи е практически невъзможна“, обясняват от Министерският съвет.
Процедурата предвижда Агенцията по вписванията да уведомява НАП по електронен път за постъпването на заявление за бързо производство по ликвидация. В 30-дневен срок НАП предоставя по електронен път на АВ информацията дали са налице условията за провеждане на бързо производство.
„Правилото осигурява възможност за извършване на необходимата проверка от ТД на НАП на данъчнозадълженото лице, преди да бъде вписано започването на производството по ликвидация. Така отпада изискването търговецът да подаде предварително уведомление до НАП за началото на ликвидацията и да представи издаденото въз основа на него удостоверение като условие за разглеждане на заявлението за вписване в търговския регистър, с което се намалява и 60-дневният срок за произнасяне на НАП съгласно чл. 77 от ДОПК“, изтъкват от правителството.
Освен това при подаване на заявление за прекратяване на дейността и бърза ликвидация дружеството, отново чрез Агенцията по вписванията, ще подава заявление за издаване на удостоверение за предаване на ведомостите. А тя ще информира НОИ незабавно и служебно. Съответното Териториално поделение на института ще издава удостоверение за предаване на ведомостите в срок до 30 дни от вписване на прекратяването на търговската дейност и откриване на бързо производство по ликвидация, при условие че дружеството няма неизпълнени задължения. Удостоверението ще се изпраща по електронен път до него и до Агенцията по вписванията.



