Вратарят от отбора на "Нефтохимик" Свилен Симеонов в последните 6 месеца работи като доброволец в Кризисния център в подкрепа на украинците във Варна. Днес той обяви, че напуска - разочарован от отношението на тези хора, които уж бягат от война, но идват тук с безкрайно много претенции.
Ето какво написа във фейсбук Свилен Симеонов:
"За мен беше чест, но се изморих! Напускаме с Веси центъра за бежанци. Доброволец не се измаря, но доброволец се разочарова. Изморих се от украински туристи с много претенции. Последните два месеца ние не помагаме на бежанци, а се караме с тях, защото искат нещо, което не можем да им дадем. Искат да живеят като туристи, а са бежанци. Изморих се да идват хора с много пари, и да живеят на гърба на държавата и ЕС.
Как може да дойдеш да искаш безплатно настаняване и да ми кажеш: "Аз работя в Украйна и печеля 10 000 $"." И идваш за 15 лева от държавата. Или да дойдеш с думите: "Ти си длъжен да ме настаниш където искам!"
Тези случаи вече преобладават. 6 месеца отделих в помощ за хора, бягащи от войната. Тези 6 месеца ги взех от семейство, деца, Лео и приятели. Спряхме да пътуваме. Дадохме всичко. Но...стига! Спирам и не съжалявам!
Помогнахме на хиляди, предимно майки с деца. Горд съм с това което направихме. Горд съм, че никога не се продадохме или предадохме.
Помня как в начало нямах търпение да дойде утрото, и да помогна на колкото си може повече хора. Не спяхме. Живеех със тях. Прекосявах Румъния, за да взема бежанци.
От известно време обаче не се чувствам полезен. Не ходя с удоволствие. Няма я онази тръпка. "Убиха" я многото претенции на бежанците. Няма ги вече измъчените стари хора, майки с деца. Няма ги благодарните хора.
Но винаги ще помня, че макар и с малко помогнахме в най трудните моменти на непознати хора. Ще ме "топлят" десетките благодарствени писма. Запознах се с уникални хора. Благодаря ви!
Данчо, Альона, Катя, Марик, Женя, Олга и Олга, Наташа, Оксана, Станислав, Васко...ще ви помним само със добро. Време е войната да свърши и всички вие да си отидете по родните места. Пожелавам ви го от сърце!
Моля да не ми звъните и пишете...Не мога да ви помогна. Свобода ви желая."
