Ивайло Нойзи Цветков празнува рожден ден през четири години, защото е роден на 29 февруари. Трудно е да му се определи възрастта, но тъй като се е появил на бял свят през 1972 година, би трябвало да е на 50. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култура, един от създателите на медийната легенда на 90-те – списание „Егоист“. Бил е главен редактор не само на това издание, но но и на „Плейбой“ и „Максим“. Сега е автор и водещ на предаването „Дискурси“ по телевизия „Европа“. Изявява се и като футболен коментатор.

1.Как се представяте пред хората?

Да кажем така: Ивайло Цветков, културен антрополог и ренесансов човек. Занимавам се с много неща – от философия до научен футболен анализ, и винаги сe опитвам да бъда на световно ниво. Това, при тоталния залез на авторството днес, не е малко.

2.Важно ли е за вас първото впечатление?

Да. Между другото, това за „първото впечатление“ може да бъде проследено до своеобразното трио Сократ, Платон и Аристотел. Аз съм по-скоро дете на следващи четири вида философии – киниците, скептиците, епикурейците и стоиците.

3.Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

Да, наскоро ми се случи за пръв път – с жена ми Мария. Преди това, години наред, бях сякаш някакъв мързелив Секст Емпирик и не вярвах, че е възможно.

4.Допускате ли лесно хора до себе си?

Не. Но не защото съм заклет мизантроп (какъвто, впрочем, съм), а защото лесното допускане на хора ми се вижда глуповато.

5.Какво може да ви извади от равновесие?

Нищо. Или почти нищо. Аз все пак съм стоик от Марк-Аврелиев и Епиктетов порядък. Но и християнин – ние трябва да се подчиняваме на Бога така, както добрият гражданин се подчинява на закона. Не постъпвай така, сякаш ще живееш хиляди години. Сетният час те дебне.

6.Компромисът, който не бихте си позволили?

Свободата. Най-тъжното е, че дискурсът за нея се разгаря само когато я няма. Когато я има, тя се превръща в недооценено битие, водна среда за пасажите от дребни риби, и не се цени.

7.Какво може да ви разплаче?

Нищо. Аз твърдо вярвам, че мъжете не плачат.

8.На какво най-често се смеете?

Все по-малко се смея. Последно ме разсмя жена ми, която има нечовешки талант за това – тя ми припомни, че цялата философия на Епиктет се базира на фразата „гроздето е кисело“. А аз бях, „добре, остави ме да се преструвам на добър, защото, ако позирам като добър, това ме прави по-малко нещастен“. В този смисъл, задавам си и Сартърови екзистенциални и постструктуралистки въпроси, например „щях ли, ако бях обикновен узурпатор на интелектуалното, да си извоювам привилегировано място във Вселената, до постигна всичко това, ако не беше фиксидеята да вдигам шум около себе си?“.

9.Последната книга, която ви впечатли?

„Записки по българските въстания“, за вече вероятно осми път. Не мога да се спра да чета това, особено в частта как нашите велики момчета в ужаса си бягат по Балкана и копнеят за въглехидрати, за коричка хляб. И предателствата спрямо тях, които сякаш казват всичко за нас като народ. Иначе, разбира се, мога да ви кажа хиляди формиращи книги. Аз съм онзи с „двата вагона книги“, според сполучливия израз на Дмитрий Иванов. Повечето от тях обаче, да уточня, са non-fiction – книги, които развиват високата мисъл.

10.Последният филм, който ви впечатли?

Да направим само една уговорка: на всеки от тези „лексиконни“ въпроси отговорът преди всичко е „десетки са“, но се надявам читателите да ми простят, че няма как да изброя. В този смисъл – примерно „Осем и половина“ на Фелини.

11.Любим художник?

Джаксън Полък. Писах за него в една специализация в Оксфорд, т.е. аз съм и „арт-бъф“ и специалист и по изкуство. Полък е всичко, което изкуството трябва да бъде. Освен Рафаело, разбира се. Но си давам сметка, че някой, дали не беше Мондриан или Пикасо, веднъж каза, че първо трябва да се научим да рисуваме като Рафаело, и едва след това да бъдем модернисти.

12.Любим писател?

Хм. Мисля си за Набоков, Гогол и Фокнър. И още поне десетима. Плюс Йовков, недостижим белетрист.

13.Любим поет?

Пак труден въпрос. Аз чета на седем езика, два от които – мъртви. Ерго, да опитаме така – T.S. Eliot, Бодлер, Рилке, Катул, Манделщам, Пиндар, Ахматова, Пейо Крачолов, Никола Вапцаров, Константин Павлов.

14.Любим певец?

Робърт Плант.

15.Любим филм?

Les Bonnes Femmes на Шаброл, „Клео от 5 до 7“ на Аньес Варда, Le Mépris на Годар, Jules Et Jim на Трюфо, Persona на Бергман.

16.Любимо тв предаване?

В бг средата – „Господари на ефира“, без никакво съмнение. Което ме подсеща за тъжната съдба на политическата сатира у нас напоследък. Всички в големите телевизии днес мимикрират, стават простофили и внимават да не „обидят“ някого. Което е мегажалко, защото и в големите телевизии все още има мислещи хора. Другото предаване, което винаги ще липсва, е „Всяка неделя“ на великолепния мислител и мой добър приятел Кеворкян.

17.Каква музика предпочитате да слушате?

Аз в първите си 20 започнах живота си като класически музикант пианист – и отговорът изначално трябва да бъде Шопен, Брамс, Лист и Моцарт. Само да напомня – аз съм ама последният мохикан против чалгата, която се просмука във всичко. Ние в „Егоист“ страшно се борихме срещу това, но истината е, че загубихме тоя обречен мач и чалгата се официализира. Т.е. простотията победи с 6:0.

18.Политик, на когото вярвате?

Няма български такъв и веднага казвам защо – познавам повечето български политици лично, включително сегашните. Знам твърде много, за да се доверя. Но то и няма особена нужда – има начин да имаме политическа класа, която хем е жертва на собственото си его и финансови идеали, хем да балансира това с национално-отговорна, експертна политика. Т.е. има „полски начин“, с всичките му кусури. Засега, разбира се, това у нас си остава просто социокултурна мечта.

19.Историческа личност, която презирате?

Да бъдем актуални – Путин. Този човек не само може да затрие цивилизацията, щот „какъв е смисълът да се съществува при слаба Русия“, но и праща най-долното от най-долното (от белите гета и селата) да убива и изнасилва в Украйна, защото страната му е провалена откъм образование и благоденствие. Ерго – остава промиването на мозъци и пушечното месо. Сега ще ви разсмея, ако изобщо има нещо за смях в това чудовищно нещо в Украйна; руски войници питали къде е нацистът Бандера, защо го криете (Степан Бандера умира през 1959, б.а.). Това казва всичко за руската армия и руската пропаганда.

20.Историческа личност, на която се възхищавате?

Ришельо. Той пръв изобрети политическия PR, по време на 30-годишната война в началото на XVII в. И великолепен мислител при Луи Трез. Етикетът L’Éminence Grise, т.е. „сив кардинал“, се приписва на дясната му ръка Пер Жозеф, но на Ришельо най-много му отива. Както и на „Мазарин“ след това. Въпросът е наследниците им докъде доведоха френския кралски двор при Луи Сез.

21.Любим парфюм?

Един на жена ми. Без претенции тук.

22.Любимо мъжко име?

Александър. На старогръцки – „онзи, който (ще) властва над мъжете“.

23.Любимо женско име?

Анна. Баба му на Нашия. И дъщеря ми, God bless her.

24.Какво научихте от родителите си?

Покойният ми баща Цветан беше вид бунтар против простащината на соца – псуваше ги открито и това му докара известни проблеми. Но най-хубавото съм научил от майка си Радка – внимавай. Ние с нея впрочем имаме великолепна разправия – тя пита защо още не си станал политик, а аз викам – ти в ред ли си, I can’t be bothered, не виждам „откъде“ да вляза.

25.Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?

Внимателно. С книги на три-четири езика.

26.Какъв искахте да станете като малък?

Рок звезда. Почти го постигнах.

27.Кое е любимото ви животно?

Нямам. Не обичам животни – опитвам се да обичам хора, колкото и да е трудно.

28.Мото, девиз или цитат, които следвате?

„Невежеството решава всичко“. Смятам, че имам вид модернистка мисия – да се боря срещу всички видове българска простотия, политическа или попкултурна. И да, знам, че това е порив, обречен на културен провал.

29.Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?

„Сегодня на китайском АЕЦ произошла авария. Жертв, грубо говоря, нет.“ Обожавам руския „гумор“ – от Хармс до Жванецкий. Но след агресията на Путин нещо в сърцето ми се скъса окончателно. Имам приятели руснаци, тип „градски московски и петербургски прозападен профил“, и някак тъжа за Веберовото разомагьосване на всичко руско. Добър пример е по моему великият днешен драматург Иван Вирипаев, с когото правих интервюта и поддържаме приятелство. Аз владея руски език, попил съм огромна част от тяхната култура в оригинал и се противя на тезата, че трябва непременно да намразим руския човек с културен профил.

30.Думата, която използвате най-често?

По-скоро фраза – „обичам те“. Дано не девалвира.

31.Любимо ястие?

Все ми е тая. Аз съм обратното на лаком, почти не ям, нищо общо с gourmand.

32.Любим цвят?

Синият.

33.Любимо питие?

Водка с лайм и сода. Когато нямам спешна работа на следващата сутрин.

34.Пушите ли?

Уви, да. Но не много. Изпитвам и смътно чувство за вина тук, защото световният пулмолог проф. Коста Костов е един от най-близките ми приятели. И познайте – той ме „бие по тиквата“ редовно за това, че не съм спрял. И с всяка запалена цигара сякаш му пращам нещо от сорта на „дезоле, мосю льо професьор“.

35.Кое е първото ви разочарование в живота?

Когато Меноти не взе Марадона за световното 1978. И все пак моите, Аржентина, станаха шампиони.

36.Кога сте били най-горд със себе си?

През цялото време (смях).

37.Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

Доста тъп въпрос и обяснявам защо – семейството не пречи на кариерата, и обратно. Въпрос на организация на личното време.

38.Какви са хората от приятелския ви кръг?

Имам сума ти моментни съмишленици, но те – по начало – са сред интелектуалния и бизнес елит и разбират, че няма нужда непременно да се правим на „приятели“. Аз съм затворен човек, скептик.

39.От какво най-много се срамувате?

Няма от какво.

40.Кой е най-големият ви страх?

Че няма да успея да преподам на дъщеря си споменатия Епиктетов стоицизъм.

41.Мечтата, която преследвате?

Сбъднах всичките. И сега става сложно – какво следва?!?

42.Откъде черпите информация?

От медии на 6 езика – български, английски, руски, италиански, френски, испански. Сега ще ви разсмея – онзи ден се оказа, че мога да чета с разбиране и на португалски. Въпрос на лингвистична подготовка, благодарение на моите учители в Класическата гимназия. Тук е мястото да се пошегувам, че Класическата – по мое време, подчертавам – де факто е моето четвърто висше образование. След правото, философията и докторантурата по масови комуникации.

43.Как отсявате истината от фалшивите новини?

Аз не на шега се смятам за медиен „гуру“, с извинение, и за мен това никога не е било проблем. Проблемът е в следното: „средният“ човек възприема казаното само въз основа на миналия си опит. Което го прави податлив на глупости. И още нещо важно: политологическите анализи по ТВ, от които и аз съм част, имат вроден порок – работят само с видимата част на айсберга. А истината, пътят на парите, как де факто стават нещата – това е нещо друго. И за тях знаем от други, истински влиятелни хора, които движат процесите. Но не мога да кажа по ТВ какво наистина знам, щот’ би станала Зенонова апория – ако кажа, вече няма да ме информират.

44.Колко време прекарвате в социалните мрежи?

Николко. Имам 17 000 последователи във Фейсбук (висока средна градска класа, благодаря), но не съм особено активен. В Инстаграм едва събрах 2700.

45.Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

Да. Но след 50-ина години. Тогава пак ще отговоря на ваш’те 100 въпроса (смее се).

46.Искате ли да летите в Космоса?

Не, разбира се. Аз едва се прибирам през задръстването в Бояна, come on.

47.Вярвате ли в извънземни?

Тук съм като Робърт Шакли, написал едни от най-хубавите научнофантастични разкази – вид агностик.

48.Имате ли пророчески сънища?

Имам, много ясно. През 2023 макс ще стане ядрена война и всички ще умрем, затова да побързаме да прочетем това нарцистично интервю.

49.Кое е любимото ви цвете?

Цвете? Аз?!?

50.Отглеждате ли домашен любимец?

Не. Вече казах, че не обичам животни.

51.Кое според вас е най-ценното човешко качество?

Разумът.

52.Кога предпочитате самотата?

Само тогава, когато не се превръща в депресията, описана от Уилям Стайрън в Darkness Visible.

53.Има ли порок, който ненавиждате?

Не. Пороците са част от самонадграждането. Аз, меко казано, никога не съм им бил чужд. Номерът е в преодоляването им. Защото загубих твърде много близки на сърцето ми хора заради наркотици и алкохол.

54.Борили ли сте се със зависимости?

Не.

55.Коя е най-тежката битка, която сте водили?

Да спася баща си, и не успях. Но по-важната е, че все още мога да прегръщам майка си, дъщеря си и жена си.

56.Имате ли хоби?

Да. Не забравям, че по начало съм музикант. Един от най-добрите ми приятели изобщо – Денис Ризов, ми подари акустична китара Ovation, изумителна. Сега мисля да си купя и електронно пиано – щот’ поначало съм пианист/органист, нещо като Бени Андершон (смее се). Като малък не само спечелих няк’ъв там Шопенов международен конкурс, но и ме приеха в Музикалното с приравнителен изпит. Бях нелош пианист. А, и още нещо – през 1990 спечелих и „световното“ по латински превод в Арецо, Италия – с Цицерон от латински на английски. See? Аз съм „златното момче“ на българската култура (смее се). Т.е. „фрийкът“.

57.Бихте ли се определили като бохем?

Да, разбира се. Но още от 90-те мразя безсмисленото обикаляне по светски събития.

58.Къде почивате – в България или в чужбина?

Никъде. Почивам си вкъщи с жена ми.

59.Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?

Очевидният отговор е ясен – да не се мъча преди смъртта, всеки човек би си пожелал нещо подобно. Но големият страх е деменцията, бавното загасване на ума.

60.Вярвате ли в късмета?

Не. Вярвам в Бог.

61.Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

Няма такъв. Все още.

62.Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

На 37–38 макс (смее се).

63.Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

Животът-сюрреалист непрестанно ни предлага подобни. Мечтая си да попадна в неудобна ситуация като политик – и да дам пример как се прави. Въпреки че в България вместо истински традиции имаме предимно сакрални символи и анахронични разбирания за останалия свят, върху които се гради една кисела, комплексирана и силно обидчива национална идентичност. Самият фундамент на националното ни съзнание е базирано на травматичното. Искам да променя това, ако животът ми даде възможност.

64.В коя епоха бихте предпочели да живеете?

В тази ми е ОК. Изкушавам се понякога да се върна в Noughties, ако можех, когато в България се живееше далеч по-добре и по-евтино, без пандемия и без война. Днес имаме летяща инфлация, която прави така, че в лондонския Morrison’s цените на храните да са съпоставими с нашите – поради картел, ясно, но и поради ред други причини. Аз съм ясно десен – но това не значи, че сърцето ми не кърви за бедните и поставените в невъзможност. Просто смятам, че единственият начин да се спасим е да толерираме всячески средната бизнес класа, включително с рязко намаление на държавните регулации. И въобще да забравим за държавата като „хранилка“, освен когато става дума за поне 1,8% за субсидиране на т. нар. „култура“.

65.Кое според вас е най-голямото научно постижение?

Пак са много, но – пеницилинът.

66.За или против ваксините?

Е, то трябва да си много особен вид дебил, за да си „против“. Ваксините спасяват животи, точка.

67.Вярвате ли в конспиративни теории?

Да, разбира се. Смятам, че това интервю не е случайно – много добре знаете, че то беше поръчано от американското посолство и лично от г-жа Херо, и аз вече взех хонорар, нещо като 250 долара, да защитавам Украйна и да плюя Путин. То се усеща отвсякъде, не сте ли съгласни? Между другото, само да кажа защо американската посланичка, където съм basically на заплата, се казва „Херо“ – според мен е кръстена на едноименната героиня на Шекспир в „Много шум за нищо“. Но утре ще я питам.

68.Как бихте се определили – либерал или консерватор?

Ерхардов немски тип консерватор. И десен „неоконсерватор“.

69.Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?

Глупости. Get serious. Детето ми е момиче – прекрасната моя Анна.

70.Интересувате ли се от спорт?

Хахах. Леко ме разсмивате. Но да, интересувам се. Някои казват, че съм в топ 3 на футболните анализатори у нас.

71.Държите ли на перфектна визия?

Е, то не се ли вижда, че не??

72.За или против пластичните операции?

За себе си – решително против. За момичетата – за. Но и тук имам философски проблем, защото съм виждал как красиво момичешко лице остарява безумно заради операции. Слава Богу, жена ми естествено прилича на нещо между Катрин Деньов и Грейс Кели, така че няма нужда.

73.Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

Не, разбира се.

74.Твърдо или меко легло предпочитате?

Твърдо.

75.Доволни ли сте от заплатата, която получавате?

Аз цял живот съм в частния бизнес, така че недоразбирам въпроса. Буквално никога не съм бил на „заплата“, работейки за някого другиго. Понякога съм бил доволен, понякога не – особено когато се наложи реинвестиция. И отново да кажа за своите политически разбирания – аз съм от страната на хоризонталния, действащ в мрежа частен бизнес и частна инициатива, това за мен е „работещото дясно“.

76.Страхувате ли се от новото начало?

Не. Много пъти се е случвало, вероятно – живот и здраве – ще има и други „начала“. Това е набоковската обреченост на Пнин. Обожавам Набоков.

77.Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

България – но в една България, която прилича на Чехия. Т’ва няма да стане, но да си обичаме България.

78.Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

Когато пях с „Айрън Мейдън“ на сцената – и по-точно, заедно със Стийв Харис на един микрофон. 1995, тогава великана Брус го нямаше, Мейдън дойдоха с Блейз Бейли. Но имах тази възможност. Онази средна част на Heaven Can Wait. А, и когато се ожених в една малка църквица.

79.Най-тежкият период, който сте преживели?

Няма такъв.

80.Коя е надеждата, която ви крепи?

Че светът ще се поправи. Знаете ли, аз знам всичко за пропагандата, но едно нещо решително ме разсмя – че ИсаКИЕВският събор в Питер бил станал жертва на руските соцмедии и долен хейт, защото съдържал в името си „киев“. А това е една от най-красивите църкви в света, най-голямата в Санкт Петербург.

81.Вярвате ли в приятелството?

Не особено. Августин Блажени, когото много обичам – интелектуално и всякак, напомня, че Бог не е създал Дявола и Злото, а по-скоро иска да се справи с тях. И аз, разбира се, имам строго интелектуален въпрос към колегата Августин – ако Господ е всезнаещ и всемогъщ, липсата на добро не е ли резултат от чисто човешка дейност? Така не излиза ли, че злото е цената, която плащаме заради „свободната воля“ на Бога? Ерго, Бог всезнаещ ли е, или гледа на злото като човек, който има хубава частна кинозала?

82.С кого бихте живели на самотен остров?

С Мария Игнатова и Анна Цветкова.

83.Можете ли да простите изневяра?

Не, разбира се. Не защото съм изрод, а защото изневярата разпада необратимо самия любовен наратив. Ако го има де.

84.Поддържате ли отношения с бившите си половинки?

Не.

85.Привърженик ли сте на брака?

Очевидно да.

86.Романтични ли сте?

Не.

87.Кой е любимият ви момент от денонощието?

Здрачът.

88.На кой народ симпатизирате?

На българския, разбира се. Що за въпрос.

89.Кой е въпросът, който си задавате най-често?

Защо?

90.С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

Захарий Стоянов.

91.Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

Оф, това ще ми отнеме часове. Тук трябва да обясня за self-fulfilling prophecy. Нещо като самоизпълняващо се пророчество. Тази теория гласи, че ако приемем нещо за реално, ние започваме да се държим по определен начин, който съответства на нашата интерпретация – и това след тва става нещо реално в своите последствия. Виждал съм го сигурно сто пъти. Съвсем тъп пример: ако вие се държите зле изначално с даден човек, той почва да не ви харесва от само себе си, въпреки че не е имало причина за това. Но със залеза на критичното мислене залязва и това.

92.Кога свършва детството?

Никога. Поне при мен.

93.С какво никога не искате да се разделите?

С талантите си. И с жена ми.

94.Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

Don’t stop thinking about love, mate – от Джулиън Барнс, когото срещнах за малко през 1999 в Оксфорд, и който е автор на най-великото есе за любовта, включено в сборника A History Of The World In 10 and a half Chapters.

95.Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

Разбира се. Според мен сега вашата медиа влиза във втори дом на Водолей и ви очакват малки тиражи (смее се).

96.Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

Разбира се, от сутрин до вечер. Проблемът е, че учителят Дънов вече е казал най-важното – „всичко през 2022 ще си e*e майката“ (смях).

97.Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

Само черен, щот’ обичам „Металика“.

98.Каква е представата ви за щастие?

Уф, т’ва ми е любимото – „Културата на щастието“, както възнамерявам да се казва мойта втора културноантропологична книга. Ние – вие – смятаме, че щастието ни се полага априори, а това само по себе си е глупост. Първо, категорията „щастие“ е напълно философски летлива – тя не ви се полага сама по себе си. Второ – самият стремеж към щастие е идиотски априори – защото, онтолотично, няма как да бъдем „щастливи“. Трето, и най-важно: проблемът с „щастието“ е в културогичната пропаст между два вида съзнание как функционира светът – това на 40–50-годишните, обучени и „тренирани“ в що-годе ясна парадигма на добро и зло, и на 20-годишния човек, който живее в телефона си. Това се отразява трагично и на самите социокултурни процеси, както и на вида политика, който все повече започва да бъде изповядван. Само пример: Аристотеловата концепция за необходимото съчувствие и страдание преди лелеяния катарзис, меко казано, залязва. Ерго, нямате никакъв разумен аргумент за „стремеж към щастие“.

99.Как бихте искали да си отидете от този свят?

Лекичко и без болка. Ако Той няма нещо против.

100.С какво бихте искали да ви запомнят хората?

Като човека, който искаше и се бореше – в течение на три десетилетия – да утвърди западния вид постмодернизъм, от Дерида през Хайдегер до Попър. Но не успя, защото не случи на мнозинство. И на коалиция.

Източник: "Филтър бг"