1 Как се представяте пред хората?

Маргарита Петкова. Как иначе да се представям – това ми е името.

2 Важно ли е за вас първото впечатление?

– Важно е дотолкова, доколкото така сме устроени – виждаме формата, а след това съдържанието. Нечистоплътен и невъзпитан човек машинално бива отписван. После се оказва, че това е гениален художник, който се връща в селската си къща, където е рисувал две седмици и се е почерпил на тръгване в местната кръчма. Или елегантен и с безупречни маниери колега, който след всяка поръчка в ресторанта обяснява колко струва блюдото, виното, десертът и как не трябва да се оставя повече от 10% пурбоар на сервитьора. Толкоз за първите впечатления. За мен много по-важни са следващите.

3 Вярвате ли в любовта от пръв поглед?

– Няма любов от пръв поглед. Има привличане, има захласване, има тръпка и трепет, ама любовта е друго нещо. Биохимия безспорно, обаче трябва да й видиш последващите реакции, за да е чувство, а не проекция на въжделенията ти. Любовта е сериозна работа. Сериозна. Работа. Любов от пръв поглед няма как да ми се случи.

4 Допускате ли лесно хора до себе си?

– Аз съм контактен човек, общувам напоително, налага ми се, приемам разговори с всеки и всякакви, ноооо! За да ми стане някой наистина близък, двете кила сол са задължителни.

5 Какво може да ви извади от равновесие?

– Глупостта. И всичко, до което тя води. Но това са си само мои реакции, вътрешни. Не ги показвам, няма и смисъл, просто си правя отбелязки. И изводи.

6 Компромисът, който не бихте си позволили?

– Сигурно ще прозвучи много тривиално, но компромис с моралните си устои и с убежденията си не правя. Винаги съм готова да разбера, да се поставя на мястото на другата страна, да взема предвид житейските обстоятелства, както се казва – да се кача на чуждата камбанария, обаче дотук. Не съм обтекаема.

7 Какво може да ви разплаче?

– Аз малко съм на принципа „Очите ми не са на мокро място“, както е казал Пеньо Пенев. Не съм ревла. Но мога да се разплача на филм (колкото пъти гледам „Списъкът на Шиндлер“, има две сцени, на които рева като магаре), от щастие се просълзявам (сантиментална съм в това отношение) и от безсилие, че не мога да възцаря „вечна обич, вечна правда над света“.

8 На какво най-често се смеете?

– На смешни неща, независимо в живота или в изкуството. Обичам да се смея, да се забавлявам с приятелите си. А дали да се смея, или да се надсмивам, са две различни неща. Правя ги и двете.

9 Последната книга, която ви впечатли?

– Аз повече препрочитам, отколкото чета нови книги. Не обичам обявените за бестселъри произведения, чакам да мине време, да отшуми истерията и тогава се включвам. Така щастливо се разминах с Паулу Коелю и Хорхе Букай. За сметка на това Хорхе Луис Борхес ме впечатлява непрекъснато.

10 Последният филм, който ви впечатли?

– „Платформата“ на Галдер Гастелу-Урутия, за съжаление най-много 2% от хората ще го разберат правилно, защото се отнася за всеки един от нас, което обаче не е от най-лицеприятните осъзнавания. И „В сърцето на машината“. Върна се надеждата ми в българското кино.

11 Любим художник?

– Михаил Александрович Врубел.

12 Любим писател?

– Не мога да посоча един, имам толкова любими и все различни.

13 Любим поет?

– Същата работа. Ще кажа Сергей Есенин, а редом с него или след него да наредя Ботев и Вапцаров, Иван Динков и Жак Превер, и Ахматова, и Ахмадулина…

14 Любим певец?

– „Над „Бийтълс“ е само небе“.

15 Любим филм?

– „Сталкер“. И още около 506.

16 Любимо тв предаване?

– Нямам.

17 Каква музика предпочитате да слушате?

– От класическа, през шансона, та до Висоцки и Розенбаум.

18 Политик, на когото вярвате?

– Към момента на Румен Радев. За България говорим, нали?

19 Историческа личност, която презирате?

– Иванчо Хаджипенчович.

20 Историческа личност, на която се възхищавате?

– Петър Първи.

21 Любим парфюм?

– „Шанел 5“.

22 Любимо мъжко име?

– Максим. Щото очаквате да кажа Иван, нали?

23 Любимо женско име?

– Маргарита, разбира се.

24 Какво научихте от родителите си?

– Всичко. По-нататък само надграждам.

25 Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?

– Възпитанието може да бъде само пожелателно. И само чрез примери. Дотук мисля, че съм се справила в общи линии, синовете ми имат морал и принципи. Ще надграждат.

26 Каква искахте да станете като малка?

– Всички мислеха, че съм родена за актриса, даже аз повярвах до едно време, докато не разбрах, че предпочитам сама да си създавам думите, вместо да интерпретирам чуждите, ако и гениални.

27 Кое е любимото ви животно?

– Лъвът.

28 Мото, девиз или цитат, които следвате?

– „Хвалу и клевету приемли равнодушно и не оспаривай глупца.“ Това е Пушкин.

Както и Вергилиевото Prokul este profani. Много често репликирам наум, защото ми е дълго да обяснявам, че не обиждам на профан. Просто незнаещите не знаят и превода.

29 Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?

– Тези, на които най-много съм се смяла, не са за разказване пред уважаемата аудитория.

30 Думата, която използвате най-често?

– Обаче! (удивителната е задължителна)

31 Любимо ястие?

– Сарми с кисело зеле и сушени чушки. С кайма.

32 Любим цвят?

– Лилаво и зелено.

33 Любимо питие?

– Коняк. „Плиска“. Сантиментално любимо ми е. Иначе, противно на мълвата, не пия алкохол. Но не казвайте на никого, ще ми развалите имиджа.

34 Пушите ли?

– Да.

35 Кое е първото ви разочарование в живота?

– Не ми купиха пиано. Много исках да свиря на пиано, а ми купиха едно детско акордеонче. Няма по-немузикален човек от мене. Мечтата на чичо Денчо.

36 Кога сте били най-горда със себе си?

– Когато родих децата си. Другото е суета сует.

37 Дилемата семейство или кариера – какво избирате?

– И двете. За мен това не е дилема.

38 Какви са хората от приятелския ви кръг?

– Умни. Това е условие sine qua non.

39 От какво най-много се срамувате?

– Веднъж в живота си съм изпитала срам до ужас. Във Враца по време на Ботевите тържества участвах в дамското четене в къщата на Иванка Ботева. Колата ни беше на паркинга на общината и се оказа, че няма как да стигнем до нея, преди да е завършила официалната заря-проверка, та спряхме да изчакаме с множеството. Слово на предишния президент, след което той хукна щастлив и усмихнат край хората, размахал ръце и с възгласи „Здравейтеееее! Как сте, как сте? Честит празниииик“… Аз съм човек скептик и стоик, но в момента, в който видях как синът ми се е обърнал с гръб, разбрах до върха на косите си какво значи да потънеш в земята от срам. Срам пред детето ми заради поведението на човек, представляващ държавата, в която аз съм го родила.

40 Кой е най-големият ви страх?

– Земетресение.

41 Мечтата, която преследвате?

– Нямам мечти, имам цели и не преследвам, работя.

42 Откъде черпите информация?

– Поне от три независими официални източника. Така са ме научили.

43 Как отсявате истината от фалшивите новини?

– Е, аз все пак имам достатъчно акъл. И мога да събирам две и две.

44 Колко време прекарвате в социалните мрежи?

– Колкото ми е необходимо за информация. Все по-малко и по-малко. Отдавна не ми е интересно. Разбира се, имам няколко души, които следя и чета, останалото е просто – скролване и лайкване като Димо Казака.

45 Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?

– Не. Много отдавна съм чела Айзък Азимов, за да съм сигурна, че има неща, на които само човешкият мозък е способен да даде решение. Особено в глупостите.

46 Искате ли да летите в Космоса?

– Неее! Никога не съм си и помисляла да съм космонавт 1001.

47 Вярвате ли в извънземни?

– Не мога да вярвам в нещо, за което няма доказателства нито в едната, нито в другата посока. Просто не изключвам тази възможност.

48 Имате ли пророчески сънища?

– Непрекъснато. И не намирам това за свръхестествено. Мозъкът си работи дори когато ние спим. И си вади някакви неща, дето после ги виждаме.

49 Кое е любимото ви цвете?

– Белите лалета. С такъв букет татко е изписал майка от родилния дом. На 21 февруари е намерил бели лалета в години, когато оранжериите не са били под път и над път. И всяка година ми е носил точно такъв букет на тази дата. Сега имам двама души, които продължават тази традиция, защото аз съм човек традиционалист. Иначе обичам всички цветя.

50 Отглеждате ли домашен любимец?

– В момента не. Иначе имах един прекрасен Трой, кавказка овчарка, който сега тича из кучешкия рай, и котарак, който ми бяха подарили, мислейки го за женско коте, кръстили го Марго, ама то пусто – мъж, та стана Мърго. Много е тежко да загубиш домашен любимец. Той става член на семейството. Повече загуби нямам сили да си причинявам.

51 Кое според вас е най-ценното човешко качество?

– Всичко се изчерпва с три думи: чест, доблест достойнство.

52 Кога предпочитате самотата?

– „Човек е сам върху сърцето на земята…“ Аз със Салваторе Куазимодо не мога, а и не искам да споря. Но ще отида и в известното „По-добре сам, отколкото зле придружен“. Не, не съм саможива, да, самодостатъчна съм си. Обичам да общувам с хора, мразя тълпите.

53 Има ли порок, който ненавиждате?

– Предателството. То събира всички пороци.

54 Борили ли сте се със зависимости?

– Доста зависимости са се борили с мен. Неуспешно.

55 Коя е най-тежката битка, която сте водили?

– За живота на дъщеря ми.

56 Имате ли хоби?

– Не. Имам достатъчно работа.

57 Бихте ли се определили като бохем?

– О, да! Отявлен!

58 Къде почивате – в България или в чужбина?

– Позволявам си почивка веднъж годишно, оттеглям се от света, прекрасно придружена в една вила в Банкя.

59 Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?

– Не знам. Да висна на ръцете на децата си ми се вижда най-страшно. За мен, не за тях.

60 Вярвате ли в късмета?

– Ако това, което ти се случва е късмет, то – да.

61 Пропуснатият шанс, за който съжалявате?

– Нищо не пропускам аз. Поне от това, което знам, ама май няма неизвестни пропуснатости, тъй че не съжалявам за нищо. По Едит Пиаф.

62 Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?

– Разбира се.

63 Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?

– Ох, бях скандално млада и скандално глупава, излязла е статия на половин страница за моите стихове в „Литературен фронт“, тече Световна писателска среща в Парк-хотел „Москва“, аз седя в барчето на втория етаж не с кого да е, а с Юрий Бондарев и Владимир Солоухин, те пият „хороший болгарский коньяк“, аз се опиянявам от вниманието… И се приближават до масата мъж и жена, жената пита аз ли съм аз, а мъжът след утвърдителния ми отговор започва да ми говори много хубави неща за поезията ми, аз съм… ох, неотразима в собствените си очи и небрежно (забележете – небрежно!) питам: „А Вие как се казвате?“, след което чувам: „Едва ли сте ме чували, казвам се Антон Дончев…“. Е, тука беше разтвори се, земьо, погълни ме! След това с Антон сме се смели много, той беше забравил тази случка, но аз – никога!

64 В коя епоха бихте предпочели да живеете?

– В своята си.

65 Кое според вас е най-голямото научно постижение?

– Теорията на Айнщайн.

66 За или против ваксините?

– Не съм вирусолог, а когато не владея нещо, не взимам отношение.

67 Вярвате ли в конспиративни теории?

– В кеймтрелса? В плоскоземството? В полтъргайстите и ада в ядрото на планетата? Вярвам във фактите и в здравия разум.

68 Как бихте се определили – либерал или консерватор?

– Монархист съм аз, монархист! Майтапя се, разбира се.

69 Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?

– Ние се раждаме с първични полови белези. После кой с кого, какво и как прави, си е лично негов проблем, стига да не пречи на обществото. Значи съм закостенял консерватор в това отношение.

70 Интересувате ли се от спорт?

– Разбира се.

71 Държите ли на перфектна визия?

– Държа да съм чиста и спретната. Слава богу, не са ме родили кукла Барби.

72 За или против пластичните операции?

– Кой както си реши. Аз не изпитвам нужда от тунинг, харесвам си се такава, харесват ме точно такава.

73 Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?

– Аз? Комплекс? Най-перфектната антонимна двойка е това!

74 Твърдо или меко легло предпочитате?

– Споделено.

75 Доволни ли сте от заплатата, която получавате?

– Човек трябва да се задоволява с това, което си изработва. Не се оплаквам. Алчността е един от пороците, които ненавиждам. Да не говорим колко е безсмислена, никой нищо няма да отнесе.

76 Страхувате ли се от новото начало?

– Страхувам се от старо начало. Значи не си разбрал първия път и отиваш на поправителен. А в живота няма перманентни сесии.

77 Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?

– Аз съм уседнал човек. Да отида, да видя, да опитам, но знам, че ще си се върна тук.

78 Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?

– Аз помня всеки ден с какво съм била облечена, така че, ако тръгна да изброявам… Целият ми живот е незабравим, а най-хубавото предстои.

79 Най-тежкият период, който сте преживели?

– Загубите на любими хора. Те са непоправими.

80 Коя е надеждата, която ви крепи?

– Аз.

81 Вярвате ли в приятелството?

– Безрезервно и константно.

82 С кого бихте живели на самотен остров?

– С библиотеката си.

83 Можете ли да простите изневяра?

– Ако е просто нагон – на всеки се случва. Зависи какво се разбира под изневяра. На мен не ми изневеряват и аз не изневерявам на себе си.

84 Поддържате ли отношения с бившите си половинки?

– Прекрасни!

85 Привърженик ли сте на брака?

– Въпрос на лично решение. На мен ми е все тая.

86 Романтична ли сте?

– Много рядко.

87 Кой е любимият ви момент от денонощието?

– Моите нощи са моите дни. Откакто прочетох тази мисъл на Гай Петроний, разбрах, че я е написал за мен.

88 На кой народ симпатизирате?

– На своя.

89 Кой е въпросът, който си задавате най-често?

– Къде си оставих ключовете???

90 С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?

– С Александър Македонски. И с Никита Михалков.

91 Кои са илюзиите, с които сте се разделили?

– С детската ми илюзия, че светът зависи от мен. Рано се осъзнах.

92 Кога свършва детството?

– Казват, че когато си отидат родителите. Детето в мен някак не иска и не иска да порасне. Току надникне иззад ъгъла.

93 С какво никога не искате да се разделите?

– Със себе си.

94 Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?

– Татко ми разказваше една приказка. Орел качил на крилете си двете свои малки орленца, за да ги пренесе през морето, защото им били още слаби крилцата. По средата на пътя се обърнал към едното орле с въпроса: „Като остарея, ще ме гледаш ли?“. „Да, да, разбира се!“ – моментално отговорило орлето. Орелът просто свил крилото си и орленцето паднало във вълните. След малко се обърнал към другото орле със същия въпрос. „Ами, тате, трябва да си помисля – отговорило то, – нали ще имам свои орлета…“ И бащата го пренесъл живо и здраво. Това е съветът, който моят татко индиректно ми даде – винаги първо мисли. Старая се.

95 Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?

– Не може да се отговори еднозначно. Родил си се точно ти, в този точно отрязък от време. Случайност или предопределение? По Библия и по Конституция всеки има право на избор. И задължението да си носи последствията от избора.

96 Допитвате ли се до астролози и нумеролози?

– Не се допитвам. Е, чела съм Линда Гудман, забавлявам се с ежедневните хороскопи, разбира се, че всичко в тази вселена е взаимосвързано (законът на Нютон, дето земята привлича ябълката, но и ябълката привлича земята), тъй че – пътеводна звезда да има, нали?

97 Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?

– Нося червен конец със златно кръстче, което Богдана Карадочева подари на дъщеря ми. Сантимент.

98 Каква е представата ви за щастие?

– Нямам представа. Когато ми се случи нещо и се почувствам щастлива – разпознавам го!

99 Как бихте искали да си отидете от този свят?

– Бързо и неусетно.

100 С какво бихте искали да ви запомнят хората?

– Неща, които няма как да видя и чуя, не ги мисля.

Източник: "Филтър бг"