Проф. Асена Сербезова е фармацевт, психолог, бивш изпълнителен директор в Агенцията по лекарства и бивш министър на здравеопазването. Носител е на множество награди и автор на няколко книги, последната от които е „Отвъд диагнозата“.
- Как се представяте пред хората?
Представям такава, каквато съм. И очаквам това от другите.
- Важно ли е за вас първото впечатление?
Важно е, но също толкова важно е второто, и третото. Необходимо e да се помни, че хората могат да променят мнението си с времето.
- Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Истинската любов обикновено изисква време за развитие. Знам, че тази от пръв поглед е възможна, но не е за всеки и понякога лесно може да бъде пропусната или объркана с влюбване или страстно привличане.
- Допускате ли лесно хора до себе си?
Дружелюбен човек съм, но не допускам лесно хора до себе си. Давам кредит на доверие, но и често слагам бариери, когато се налага.
- Какво може да ви извади от равновесие?
Несправедливостта.
- Компромисът, който не бихте си позволили?
Не бих си позволила компромис с базисните ми ценности, а имах различни поводи, особено в обществената ми работа, когато тези ценности бяха подложени на изпитание. Плащам си цената за това – обвинения, заплахи от влиятелни хора, но наградата да бъдеш себе си и да спиш спокойно си заслужава.
- Какво може да ви разплаче?
Последният път, в който се просълзих, бе от един благороден жест на мъж към децата на загиналия му приятел. Обичам сълзите, които пречистват.
- На какво най-често се смеете?
Обичам иронията и самоиронията. Харесвам и хора с чувство за хумор. С тях се живее и работи по-лесно.
- Последната книга, която ви впечатли?
“Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг” на Фредрик Бакман. В нея става въпрос за прощаването между един мъж, неговия син и неговия внук.
- Любим художник?
Харесвам тези, които рисуват така, сякаш Бог държи ръката им. Баща ми рисува много хубаво, но неговият талант наследи дъщеря ми. Мен ме прескочи…
- Любим писател?
Габриел Гарсия Маркес
- Любим поет?
Почитател съм на тихата страст на Емили Дикинсън.
- Любим певец?
Харесвам Ленард Коен и Боб Дилън заради дълбоките им съдържателни текстове, както и нежните мелодии на Сара Барейлис и Адел.
- Любим филм?
Филмът „Crash“ (2004), в който участва Сандра Бълок.
- Любимо тв предаване?
Предпочитам предавания за история, медицина, открития, както и за обикновените ежедневни герои, справили се въпреки всичко с трудностите.
- Каква музика предпочитате да слушате?
Мелодична музика, с ритъм. Както класическа, така и съвременна.
- За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Първите пари изкарах от работата в консервна фабрика на ученическа бригада. Купих си дънково яке. Бях на 15 години и си спомням, че преброих 35 нарязвания от капачки за буркани по ръцете си.
- Политик, на когото вярвате?
Ценя усилията на тези, които се стремят да работят за доброто на обществото, но не подкрепям никого безрезервно.
- Историческа личност, която презирате?
Не презирам никого. Има хора, които не харесвам, не одобрявам техни действия, но не бих казала, че ги презирам.
- Историческа личност, на която се възхищавате?
Васил Левски, защото се посвещава на идея, в която вярва до края на дните си и която е учудващо актуална и в наши дни. Не предава никого и не бяга от съдбата си.
- Любим парфюм?
Обичам леки миризми.
- Любимо мъжко име?
Христо. Името на моят баща и син.
- Любимо женско име?
Красимира. Името на мойта майка и дъщеря.
- Какво научихте от родителите си?
Научих се на толерантност, грижа, уют. Погрижиха се и за децата ми, и се надявам и аз някой ден да мога да го направя за внуците си.
- Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Моите деца са вече специализант-хирург и студент по фармация последна година. Дъщеря ми скоро завършва и второ висше образование. Синът ми освен, че учи, работи и като специалист по лекарствена безопасност в немска фармацевтична компания.
- Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
Космонавт, лекар и балерина.
- Кое е любимото ви животно?
Като бях дете любимото ми животно беше кафявата мечка. Имах много плюшени мечки.
- Мото, девиз или цитат, които следвате?
“Направи каквото трябва, пък да стане, каквото ще.”
- Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Няма да мога. Когато ми разкажат виц, искрено се смея, но след това веднага го забравям.
- Думата, която използвате най-често?
Приятелите ми ще ви кажат, че често използвам думата “странно”. Живеем в държава, в която има прекалено много странности.
- Любимо ястие?
Супа топчета, със застройка.
- Любим цвят?
Тъмносин. Имам много тъмносини дрехи.
- Любимо питие?
Добре изстудено, сухо бяло вино, с дъх на праскови.
- Пушите ли?
Не. Нямам потребност.
- Кое е първото ви разочарование в живота?
Когато майка ми отказа да ме запише на уроци по пиано. Вероятно е имала своите основания, но дълго години носех това разочарование в себе си.
- Кога сте били най-горд/а със себе си?
Принципно когато постигам успехи, аз ги празнувам и ги “слагам на рафта”. Не тъна в самодоволство и гордост, а продължавам напред.
- Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Имаше един период от време, когато всяка сряда си взимах отпуск и по цял ден с децата обикаляхме паркове, кина. Веднъж ми звънна колега и когато му казах, че този ден не работя, а съм с децата, той разтревожено попита дали не са болни. Отговорих: ”Илия, даваш ли си сметка колко болно е общество, в което единствената причина майка да бъде с малките си деца в работно време, е само ако те са болни?”.
- Какви са хората от приятелския ви кръг?
С големи сърца и чувство за хумор. Всички са ярки личности, които имат сериозни професионални постижения и интересни хобита.
- От какво най-много се срамувате?
Не намирам нищо, от което бих могла да се срамувам.
- Кой е най-големият ви страх?
Че смъртта е крайната спирка на пътешествието, наречено Живот.
- Мечтата, която преследвате?
Да имам смислен живот и да оставя следа след себе си. Да бъда ценна за хората, които обичам.
- Откъде черпите информация?
В моята професионална сфера – от книги, научни публикации и доклади. Също така – от живота, примери от опита на други хора, не на последно място – от интуицията.
- Как отсявате истината от фалшивите новини?
Проверявам източниците, къде е публикувана новината.
- Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Не съм го изчислявала, но е на приливи и отливи. Не може да игнорираме социалните мрежи, но също така не може и да им дадем централна роля в нашия живот.
- Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
В някои професии това вече се случва. Например в IT-сектора. Но не вярвам изкуственият интелект да проявява интуиция и емпатия. Така че професиите, за които това е важно, няма да изчезнат.
- Искате ли да летите в Космоса?
Това бе желанието ми като дете. Сега Земята и хората са ми по-интересни. Не разбирам как е възможно да се инвестират милиарди в космически програми за Марс, а да не помогнем поне малко да подобрим живота на Земята. Затова отговорът ми днес е, че не искам да летя в Космоса. Освен насън.
- Вярвате ли в извънземни?
Със сигурност някъде далеч има и други цивилизации. Да вярвам че сме сами във тази необятна Вселена е ограничаващо и егостично.
- Имате ли пророчески сънища?
Да, имала съм такива и се надявам да имам и за в бъдеще.
- Кое е любимото ви цвете?
Рози без бодли.
- Отглеждате ли домашен любимец?
Част от семейството ни са черна котка с изумрудени очи и говорящ папагал жако, който си свирука постоянно “Мила моя мамо” и танцува. Наричаме ги “нечовешките деца”.
- Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Безусловната любов. Тя носи радост, сигурност и свързаност на всички, към които е насочена.
- Кога предпочитате самотата?
Често я предпочитам. Имам нужда да бъда сама, за да работя, както и за да си “заредя батериите”.
- Има ли порок, който ненавиждате?
Лъжата. Усещам я от километри. До нея бих наредила самохвалебствието.
- Борили ли сте се със зависимости?
Да. Със зависимост от сладки храни. Имаше моменти, в които консумирах много вафли, шоколади и сладоледи. И разбира се, ми личеше.
- Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Със себе си. С Егото. С Егото на други хора.
- Имате ли хоби?
Фотографията. Тя е не просто изкуство, а магия, която улавя мигове и емоции, превръщайки ги в спомени.
- Бихте ли се определили като бохем?
Бих се определила като ценител на изкуството и живота.
- Къде почивате – в България или в чужбина?
И в България, и в чужбина. Въпреки че съм почитател и на екзотичните дестинации, откривам прекрасни места в Европа. Често пътувам във Великобритания, Германия, Франция, Холандия, Белгия и скандинавските държави.
- Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Предпочитам да не се фиксирам върху страхове и никога не съм мислила по този въпрос.
- Вярвате ли в късмета?
Да, и много често имам късмет. Въпреки, че когато виждам как мои студенти са притеснени от изпит, или се опитват да препишат, им цитирам една любима моя мисъл на Луи Пастьор: “Случайността облагодетелства подготвения ум.”
- Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Философията, която изповядвам е, че пропуснатите шансове често отварят врати за нови и дори по-добри възможности.
- Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
На 52
- Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато си забравих студентската книжка на държавните изпити в Медицинския университет.
- В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Предпочитам да живея сега. Епохата, в която сме предлага зашеметяващ напредък в науката, технологиите и иновациите.
- Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Откритието на ваксините и разбирането на имунната система, описанието на квантовата механика и откритието на ДНК.
- Ще се справи ли човека с климатичните промени?
По-скоро ще се нагодим към тях и ще ограничим щетите. Ще ги приемем и ще започнем да ги използваме и управляваме.
- Вярвате ли в конспиративни теории?
Въпреки че отчитам начина, по който работи “дълбоката държава”, както и геополитическите интереси, като цяло не съм привърженик на този тип теории.
- Как бихте се определили – либерал или консерватор?
По много въпроси съм либерал, по някои – консерватор.
- Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Смятам, че децата имат нужда от подкрепа и стабилна среда, в която да бъдат свободни да се изразяват, без да бъдат манипулирани.
- Толерантна ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Уважавам ги. Може понякога да не ги разбирам, и да не съвпадат с моя избор, но ги приемам.
- Интересувате ли се от спорт?
Интересувам се от спортните постижения. От това, през което преминават спортистите по пътя към трофея. От цената, която плащат.
- За или против пластичните операции?
В много случаи такива се налагат поради необходимост от корекция след друга операция или изгаряне. Но ако имате предвид ненужни разкрасителни процедури, принципно не съм “за”.
- Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Не. Израснах в среда, където външният вид не е бил основен фокус, а вместо това се ценяха личността и качествата.
- Твърдо или меко легло предпочитате?
Предпочитам матрак със средно мека твърдост.
- Доволни ли сте от парите, които получавате?
Винаги може и повече, но за мен е по-важно какво качество на живот мога да си позволя с парите, които получавам. Познавам хора с висок стандарт, но с ниско качество на живот.
- Страхувате ли се от новото начало?
Не. Това, което изпитвам в подобни случаи е възторг и любопитство. Същността на живота е в новото начало.
- Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България. Но една различна България, в която Животът е поставен на пиедестал, а новините започват с постижения на българи, не с поредната катастрофа или насилие.
- Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Раждането на децата ми и втората ми сватба.
- Най-тежкият период, който сте преживели?
Раждането на първото ми дете. Дъщеря ме беше недоносена, с къса пъпна връв, увита около врата. Аз бях след прекаран грип, упойката блокира дишането ми. Останах в болницата един месец, тъй като едва не умрях от сепсис. Прекарах в изолатор 3 седмици, където станах свидетел на покъртителни съдби.
- Коя е надеждата, която ви крепи?
Вярата, че у всеки човек има добро и че то е повече от тъмната му страна.
- Как си представяте света след 100 години?
Изкуственият интелект ще играе централна роля в ежедневието, автоматизирайки много аспекти от работата и живота на хората. Светът ще бъде още по-свързан, но също така и по-разнообразен.
- С кого бихте живели на самотен остров?
Със семейството си, като включвам и домашните любимци. И няколко верни приятели.
- Може ли да простите изневяра?
Какво означава да простим? Да се направим, че не се е случило ли? Бих се опитала да разбера и да потърся причините и от моя страна, но това не означава прошка.
- Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Поддържам отношения с бащата на децата ми. Въпреки различията, които имаме, ние останахме приятели.
- Привърженик ли сте на брака?
Сега осъзнавам колко сме неподготвени за брака. Наблюдавала съм много неуспешни и по-малко успешни бракове. Забелязвам как често хората се “отпускат”, когато сключат брак – престават да се борят за човека до тях и решават, че им е “кърпа вързан”.
- Романтични ли сте?
Определено ценя романтичните жестове. Съпругът ми е много романтичен. В началото на брака ни ми подари за рождения ден разкошна кошница с 47 рози и заря. От зарята се изплаших, а розите се наложи собственоръчно да изхвърли, когато увехнаха. На следващата година бе разбрал какво обичам и ми подари два кашона с 48 книги. Сигурно съм романтична, защото пазя всичките картички, които са ми подарили той и децата ми.
- Кой е любимият ви момент от денонощието?
През деня се случва Животът, обаче много обичам нощта. Тогава често работя, чета и гледам филми.
- На кой народ симпатизирате?
На много народи, но обичам един – българите.
- Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Дали дадено решение и действие ме прави щастлива и подобрява живота ми или живота на някой друг. С две думи – има ли смисъл?
- С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
Бих попитала папата защо е избрал този самотен път, Наполеон – защо не се е примирил със загубата и не се насладил на остров Елба, Нелсън Мандела – как след 27 години затвор прощава на своите врагове, вместо да търси отмъщение. Интересно ми е как Клеопарта е управлявала в мъжки доминиран свят.
- Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Като че ли никога не съм имала особени илюзии. Старая се да нямам очаквания.
- Кога свършва детството?
Надявам се – никога. За мен детството е период, в който сме любопитни, отворени към света, когато сръднята бързо ни минава и заспиваме с нетърпението да дойде утрешния ден. За мнозина детството свършва, когато започнат да се отказват от мечтите си.
- С какво никога не искате да се разделите?
С вярата, която имам, че доброто винаги побеждава.
- Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
“И това ще мине.” И трудностите, и проблемите, и успехите са временни и много от нещата в живота са преходни.
- Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Вярвам, че съдбата на човек е дотолкова предопределена, доколкото се предопределя от таланта, постоянството и школовката.
- Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Правила съм консултации със специалист по хюман дизайн, защото тази практика предлага поглед върху индивидуалността и може да бъде полезен инструмент за личностно развитие и подобряване на взаимоотношенията.
- Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Връзвали са ми. Всъщност това е еврейска традиция. Според Кабала с такъв конец е бил увит ковчегът на майката на Йосиф, покровител на децата от всяко зло.
- Каква е представата ви за щастие?
Щастието за мен е комбинация от радостта, която любимите хора носят, удовлетворението от професионалната ми дейност и свободата да творя.
- Как бихте искали да си отидете от този свят?
Спокойно, в съзнание, с усмивка. С любими хора около мен. С много хубави спомени, които да преминат като на кинолента, и с благодарност за всичко, което ми се е случило.
- С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Като любяща майка, като проводник на безусловна любов и подкрепа за любимите ми хора, като верен и съпричастен приятел, като вдъхновяващ учител, оставил траен отпечатък в живота на своите ученици и като лидер, работил за подобряване на общественото здраве.
Източник: "Филтър бг"



