Тодор Танев е учен, социолог и политолог, професор в Софийския университет. Името му се свързва с Реформаторския блок като съосновател и член на гражданския му съвет. В периода 7 ноември 2014 – 3 февруари 2016 г. е министър на образованието и науката във второто правителство на Бойко Борисов.

1. Как се представяте пред хората?
Аз съм учител, професор, от учителско-професорско семейство и това е моята идентичност. Така се представям. Затова одобрявам, когато се обръщат към мен с „професоре“ или с моето собствено име, името на моя дядо Тодор Танев, български офицер и лекар, командир на санитарните части на армията, с когото се гордея.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
Създаденото първо впечатление най-малко лъже, ако притежаваш чувствителни сетива да хванеш смисъла на този миг.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Тя е сред най-разпространените. После, когато неминуемо отлети, остава „ще се уважаваме“, ако имаш късмет. Другото е „интерес от пръв поглед“, интерес на някого от връзка с някого, което също се практикува от хората с търговски способности. То също е истина – как да не вярвам и в обратното на „любов от пръв поглед“.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Да, но винаги не с едно, а „със сто“ наум.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Бруталният егоизъм, комплексарското високо самочувствие и най-вече животинската простотия.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
С ценностите България, моето семейство и със съдбата на децата.
7. Какво може да ви разплаче?
Скоро плаках от мъка на всяка втора страница от „Рана“ на Карабашлиев, т.е. съдбата на България, нашите бежанци, нашите войници, нашата съдба.
8. На какво най-често се смеете?
Често се „разплаквам“ от смях, когато чета сполучливата антипотисническа и антивоенна книга „Швейк“, „Златният телец“, „12-те стола“, Кузма Прутков.
9. Последната книга, която ви впечатли?
„Рана“.
10. Любим художник?
Много са. Български и европейски. Същите, които харесват и другите хора.
11. Любим писател?
Шекспир, Ф. Скот Фицджералд, Хашек, Илф и Петров…
12. Любим поет?
Вазов, Ботев, Яворов и Лорка.
13. Любим певец?
Павароти.
14. Любим филм?
„12 разгневени мъже“ – оригиналната версия от 1960 г., „Великолепната седморка“ и особено нискобюджетните филми, по възможност английски.
15. Любимо тв предаване?
Някогашното „Знатоки“ по една централна руска телевизия.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
Само класическа.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Що се отнася до българската валута, не помня кое беше първо: лента за пишещата машина или „раздвижен гаечен ключ“ от тогавашния магазин „Млад техник“. Що се отнася до чуждестранната, „като ме пуснаха“ зад граница – за наемане на кола, с която да обикалям. Наех я за седмица с неограничен пробег и отидох до Ню Йорк, до един университет във Флорида, до Харвард.
18. Политик, на когото вярвате?
Може би Фридрих Мерц, на който съм заложил известен интерес.
19. Историческа личност, която презирате?
Национални предатели дал Бог, хищници също. Фердинанд е донякъде в тази група, също и един прехвален, който дари костите на Гоце на македонците и вкара България в орбитата на Коминтерна.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Левски, Стамболов и Захарий Стоянов, от една страна, и от друга – Конрад Аденауер, Дън Сяопин и Пак Чон Хи. Има и други.
21. Любим парфюм?
„Саваж“ тоалетна вода.
22. Любимо мъжко име?
Чак любимо…
23. Любимо женско име?
Всички жени от моята фамилия, само и единствено, включително внучките.
24. Какво научихте от родителите си?
Ценностна система – България, уникалност, творчество, както и презрение към масовия човек с неговите клишета и щампи, презрение към егоизма и към глезотиите.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Как възпитавам и как бих искал, са различни неща. Освен това вярвам, че те трябва да бъдат насочвани, а не възпитавани.
26. Какъв искахте да станете като малък?
На една детска площадка някога кой знае как и защо бях превърнал пясъка наоколо в „кабинет“ с „пишеща машина“ и тази нагласа само се засилваше следващите десетилетия. Но също слушах радиото и безумно харесах Вагнер още преди първи клас, свирех на пианото, така че отговорът ми е – писател и паралелно с това диригент-композитор, а по едно време архитект, но отделно от това ми се въртеше в главата да съм учител.
27. Кое е любимото ви животно?
Кучето. Каква глупост – природата е надарила с разсъдък маймуна, каквито сме ние, човеците, а не благородното, умно и морално куче.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Кой, ако не аз, и кога, ако не сега“, приписвано на един равин. Също „Няма за какво да се реве“ (Da jitt et nix zo kriesche!) – последните думи на Аденауер, 19 април 1967 г., след като измъкна Германия и Европа от смъртната разруха. Също „Да правим каквото трябва, а да става каквото ще“.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Повечето не са за разказване пред хора.
30. Думата, която използвате най-често?
Не е за казване, ха-ха-ха. Реално обаче това са „думи“, които измислям, които означават нещо за мен и които повтарям на глас, когато съм сам цели десетилетия.
31. Любимо ястие?
Унгарски гулаш. Унгарският е сред двата ми първи езика в живота, заедно с немския.
32. Любим цвят?
Оранжево, червено и въобще нещо топло.
33. Любимо питие?
Мастика. Кубински ром 3 звезди. „Лагавулин“ и „Лафройг“. И всичко добро за пиене. Със сина ми обиколихме специално дестилериите в Кентъки.
34. Пушите ли?
Отдавна не.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
Неправдите в началното училище, които се оказа, че са следствие от неправдите в образованието, а те – от неправдите у нас и по света изобщо.
36. Кога сте били най-горд със себе си?
Няколко пъти: когато създадох втората в моята университетска кариера катедра в Софийския университет – „Публична администрация“; когато ме поканиха за преподавател в Американския университет в България и успешно се захванах със съвременни учебни предмети, които не се преподаваха у нас; особено много – когато като министър успях да спечеля за България онзи един милиард лева от Брюксел за Оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж; когато сразих корупцията във Фонда „Научни изследвания“, който детронира един друг министър преди мен, до степен, че от 10 години не се чува нищо вече за него; когато дадох първия милион на Антарктическата програма на моя университет и колегата Пимпирев, с който накрая се купи специалният кораб „Св. св. Кирил и Методий“ за укрепване на българската база на Шестия континент…
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Поравно двете, никога едното само.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
Малко на брой, верни, на които мога да разчитам и с които мога да говоря, да говоря и да говоря.
39. От какво най-много се срамувате?
От грешките, които съм правил… срамът се засилва с течение на времето. Не съм се решил още да отида на изповед в черквата, макар да съм християнин.
40. Кой е най-големият ви страх?
От марко-тотевщини, които са винаги коварни, находчиви, злъчни, неочаквани даже като ги очакваш, поразяващи… особено тотевщини за децата ми, университета ми и страната ми.
41. Мечтата, която преследвате?
Да си напиша най-после книгата, защото все се налага да пиша някакви „други“ книги.
42. Откъде черпите информация?
Интернет.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
Когато усетя, че нещо е обявено за „истина“ и в нея вярват милионите хора, или когато усетя, че за нещо е близо до ума да се знае, но милионите нехаят, значи истината е скрита в тъмнината в обратна посока.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Нито минута. Прекарвам време в интернета по мои търсения, не в мрежите, не ме интересува друг да ми открехва коя тема да ми е интересна.
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
Да.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Не.
47. Вярвате ли в извънземни?
Хич.
48. Имате ли пророчески сънища?
Да, защото мисля постоянно за бъдещето, за него и преподавам в университета, и ми се присънват вече мислени сценарии или такива, които биха се родили в главата ми утре сутринта, ако не ги бях сънувал тази нощ.
49. Кое е любимото ви цвете?
Не цвете, а чимширът. Уханието му ме подлудява, представям си детството си в Балчик.
50. Отглеждате ли домашен любимец?
Мило куче от приют, Асенчо.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Творенето.
52. Кога предпочитате самотата?
Постоянно.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Парадирането със самочувствие, гарнирано със суета, винаги потопено в концентричните кръгове на ада.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Цигарите. Два пъти, и двата успешни.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
На образователния фронт като министър без партия и каквато и да е партийна поддръжка, т.е. Давид срещу много Голиати едновременно. До голяма степен битката беше успешна и си заслужаваше.
56. Имате ли хоби?
Пасивно – слушане на музика, активно – създаване (писане, строителство, техника), както и шофирането с една цел: „конкистата“, т.е. разучаване на ново място под слънцето.
57. Бихте ли се определили като бохем?
Донякъде, т.е. „сдържан“, „самокритичен“, „самоограничаващ се“ бохем.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
България, разбира се.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
На родителите ми, които са изтеглили късата клечка от съдбата, както и на техните връстници в тогавашна Европа.
60. Вярвате ли в късмета?
Разбира се.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Няколко са, но няма да кажа нито един от тях!
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Що за въпрос? На 67, скоро съм на 68.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
Когато се развеждах. Не е приятно.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
Тайно си мечтая да можех в следващия живот да съм в Австро-Унгария след 1867 и преди 1916, най-толерантната за времето си и цивилизована държава сред останалите, на живота в която са завиждали.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
За науката няма „най“. Така че върховете са един след друг и един до друг. Нима законите на Нютон да са по-малко нещо в науката или квантовата механика на Макс Планк?!
66. Ще се справи ли човекът с климатичните промени?
Не може германците да затварят ядрените си електроцентрали, докато в Китай, Щатите, съседна Франция, даже България да не правят това. Не може един да забива табели колите да не минават по дюните, а всички – от местните селяни до чуждестранните туристи – да махат тези табели, че и да хвърлят боклук наоколо. Ясно?!
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
На английски „теория“ значи „хрумване“, „идея“ и рядко научна теория. Разбира се, че много често конспирацията съществува, крещейки „Няма никаква конспирация“. Зависи – когато докажа за себе си наличието на конспирация в даден случай, значи има конспирация, каквото и да се мъчат да ме убеждават, че съм предубеден, глупав или сгрешил, че вярвам в нея.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Консерватор.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Разбира се.
70. Толерантен ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Абсолютно. И да не превръщат това в идеология.
71. Интересувате ли се от спорт?
Никак.
72. За или против пластичните операции?
Кой както иска да се представя пред другите.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Глупости. Отгоре на всичкото изглеждам добре.
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
Меко. На онзи свят все твърдо ще ми бъде.
75. Доволен ли сте от парите, които получавате?
Чак сега започвам да ставам доволен. За пръв път последната година.
76. Страхувате ли се от новото начало?
Кое ново начало? Хората ги е страх от новото. Аз само потръпвам, но не ме е страх. Напротив – интересно ми е, а това значи – търся себе си в новата обстановка.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
България.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Със сигурност не е един и не мога да отлича един пред останалите. Някои са от успехи, които съм постигнал, други са интимни.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
Министерският мандат – уникално труден. Първо, точно тогава внесоха нов закон за образованието. Предишният беше остарял с десетилетия. Никой от предците и следовниците ми на министерския пост нямаше този „късмет“. Паралелно със закона, за пръв и единствен път трябваше да се борим за огромни пари от Брюксел – и успяхме. Да не мислите, че това не изисква знание, ум, дипломатичност. Също – заварените корупционни и шуробаджанашки кръгове в образованието.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Надеждата, че държавните ръководители ще разберат най-после на какво се мъча да ги науча. Вярвам, че това има смисъл.
81. Как си представяте света след 100 години?
Има т.нар. футуролози като Жул Верн, но аз не съм сред тях. Убеден съм, че светът ще е такъв, какъвто ние си го моделираме. Следователно – с огромно количество проблеми. Едно е сигурно – много от проблемите ще идват от това, че човечеството много по-бързо е създавало нови технологии, отколкото се е нагаждало към промените, които следват от тях. Това забавяне изнервя, което от своя страна събужда всеобща вълна от агресивност. Ще си ближем лютите рани след 100 години.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
Само с близък приятел, с когото от десетилетия не спираме да си говорим за всичко. Ще да е някой от обкръжението ми сега.
83. Можете ли да простите изневяра?
Определен процент мога, но никога „напълно“. Предателството си е предателство, особено ако изневярата е свързана с влюбване в друг, а не само похот. За съжаление, „по-красивата“ част от човечеството е склонна тъкмо на това. Затова прошката никога не е 100%.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
По-скоро не, но в никакъв случай „никак“.
85. Привърженик ли сте на брака?
Да.
86. Романтичен ли сте?
Да.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
Примерно, късният следобед, когато е слънчево, чак до малко след залеза.
88. На кой народ симпатизирате?
Българите, разбира се. Чак след това може би германците и евреите – два от най-способните народи в много отношения.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
„Струва ли си да го правя?“
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С Аденауер, Стамболов, баща ми. Изобщо тези, на чиито гробове бих искал да отида.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
Че съм нещо повече и по-добро, отколкото съм научил за себе си по-късно.
92. Кога свършва детството?
След като детето никога не си отива, а с остаряването направо нахлува обратно в нас, мисля, че детството никога не свършва.
93. С какво никога не искате да се разделите?
Със спомените, които трупам. Ако не инвестирам достатъчно в създаването на добри спомени, тогава, когато най-после се наредя и аз на опашката в дългия циментов коридор, от който излизане няма, ще е твърде късно да търся смисъл на съществуването си, ще съм си пропилял живота, а такова заключение, предполагам, горчи много в гръкляна, вцепенява от болка.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Че трябва да действам – действието е по-добро от бездействието даже ако е грешно. Действието води до смисъл, бездействието не създава смисъл.
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Не, но има предварително зададени рамки по рождение, които казват за едни неща „да“, а за други „никога“. Така че съдбата представлява все пак частично предопределение.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не, но не ми е чуждо. Не крия наличието на нормални дози суеверие у мен.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Това са глупости, разбира се.
98. Каква е представата ви за щастие?
Като седна да пиша например или когато някое от децата направи нещо смислено. Също така като съм на „моя“ плаж на Ропотамо.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
Всичко е суета и затова не следвам никакви планове, за да не се изложа пред хората с подготовки. Дано все пак стане неусетно, както краят на сериала „Сопрано“.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Искам моите студенти и възпитаници, стотиците училищни директори и публични лидери, които съм обучавал, да запомнят, използват и предадат на свой ред нататък знанията, които съм им предал аз.

Източник: "Филтър"

Още снимки