Пълнолунието в края на май идва с необичайна комбинация: то е едновременно синя луна и микролуна. Макар Луната да не придобие син оттенък, това съчетание подчертава рядкото съвпадение между лунния цикъл и орбитата ѝ около Земята.
Пълнолунието достига своя пик на 31 май в 8:45 ч. UTC (11:45 ч. българско време) и дава на любителите на астрономията шанс да наблюдават едно от най-необичайните лунни явления за годината. Луната може да изглежда малко по-малка и по-слаба от обикновено, но бинокъл или фотография ще помогнат да се забележат фините разлики.
Какво е „синя луна“
„Синята луна няма общо с цвета, това е календарен термин“, обяснява Сет Макгоуън, президент на Adirondack Sky Center, Ню Йорк.
Съществуват две приети определения. Най-познатото е месечна синя луна – второто пълнолуние в рамките на един календарен месец. Точно в тази категория попада и майското явление.
Другото определение е сезонна синя луна – третото пълнолуние в астрономически сезон, който съдържа четири пълнолуния вместо обичайните три.
Въпреки че изразът „веднъж на синя луна“ се използва за нещо изключително рядко, подобни явления се случват сравнително често, приблизително на всеки две до три години. Причината е, че лунният цикъл трае около 29,5 дни и не съвпада напълно с календарните месеци.
Но защо „синя“, след като Луната не променя цвета си? Най-вероятно изразът произлиза от стари английски фрази, използвани за обозначаване на нещо рядко или абсурдно. Една от тях – „луната е синя“ – се е използвала за описване на нещо почти невъзможно.
Всъщност има редки случаи, когато Луната наистина изглежда синкава. След мощни вулканични изригвания или големи горски пожари, частици пепел и дим в атмосферата могат да разсеят червената светлина и да пропуснат повече синя. След изригването на Кракатау през 1883 г., например, наблюдатели по целия свят съобщават за „сини луни“.
Какво е микролуна
Втората част от това небесно съчетание се дължи на елиптичната орбита на Луната около Земята. Тя не се движи в съвършен кръг, затова разстоянието между двете тела се променя постоянно.
Микролуна настъпва, когато пълнолуние съвпадне с апогея – точката, в която Луната е най-далеч от Земята. Обратното явление е суперлуна – когато пълнолуние съвпадне с перигея, най-близката точка в орбитата.
Поради по-голямото разстояние микролуната изглежда по-малка и по-малко ярка от обичайното пълнолуние. Разликата обаче е фина: в сравнение със суперлуна, диаметърът ѝ може да изглежда с около 10–15% по-малък. „Повечето хора трудно биха забелязали това без директно сравнение, но внимателните наблюдатели и фотографите могат да го уловят“, допълва Макгоуън.
Как да наблюдавате синята микролуна през май
Най-подходящото време за наблюдение на микролуната е след лунния изгрев на 30 май или в ранните часове на 31 май, в зависимост от вашето местоположение. Ако небето е ясно, насочете поглед към източния хоризонт, където ще се появи Луната.
Не е необходим телескоп, за да я видите, но бинокълът може да помогне да различите повече детайли от повърхността ѝ, включително кратери и тъмните вулканични равнини, известни като „морета“.
Фотографите, които искат да уловят фината разлика в размера, могат да сравнят снимки от това пълнолуние с кадри от суперлуна. Следващата такава ще бъде на 24 декември 2026 г.
Дори без драматични визуални промени, това рядко съчетание е чудесен повод да отделите няколко минути и да погледнете към една от най-познатите гледки в нощното небе.
Източник: nationalgeographic.bg
Още снимки
