Докато Илон Мъск обмисля как да колонизира Марс, а Джеф Безос и Ричард Брансън са в надпревара кой да е първият в бизнеса с туристическите полети в Космоса, има и хора, които биха искали да се върнат назад във времето и пространството. И изобщо не става дума за някакъв вид телепортация, а за нещо много просто и красиво, при това в собствената ни страна. От 18 години през последните три дни от третата седмица на август край Жеравна се провежда Фестивалът на народната носия. През 2026-а тази своеобразна церемония на паметта се пада на 21–23 август. Събитието е толкова цветно и любопитно, че напливът на хора от страната и чужбина е изключително голям и вече трудно ще намерите места за нощуване в селата наоколо. Хората, които в последния момент решават да станат част от българската традиция, тръгват с идеята, че цяла нощ може да останат по поляните и да спят в колите си. Има и определено място с вода, душ кабини и разполагане на палатки. 

Фестивалът се провежда за първи път през 2008 година по идея на Христо Димитров, продуцент, хореограф и режисьор на ансамбъл „Българе“ и председател на едноименната фондация. През същата година е сключен дългосрочен договор с община Котел за ползване на част от местността Добромерица край Жеравна, а самата фестивална територия е обособена сред боровата гора на хълма.

Жеравна, родното място на големия български писател Йордан Йовков, е едно от запазените възрожденски села у нас. Сгушено в полите на Източна Стара планина то е като жива картина от миналото със своите криволичещи калдъръмени улички, широки дървени къщи, каменни дувари и вековни дървета. Тук във всеки дом е съхранен духът на поколения, които са запазили традициите през годините. Архитектурният резерват не може да се оплаче от липса на туристи – български и чужди, но по време на колоритния фестивал игла да хвърлиш, няма къде да падне. 

Преди да се стъмни, Жеравна е като всяко друго запазено българско възрожденско село, но щом слънцето започне да залязва, времето сякаш се обръща в обратна посока. Улиците се изпълват от хора, облечени в народни носии от различни области на страната, създавайки жива картина от българската история. Зазвучават гайди, а тъпаните силно отекват в Балкана, който е осветен от факлите. Навсякъде по улиците и по поляните се извиват хора и всеки става част от атмосферата на празника, необикновено пътешествие назад към корените. 

Входът за фестивалната територия е 25 евро за трите дни. Деца до 7 години влизат безплатно, а от 7 до 14 години – срещу 20 евро. Жителите на Жеравна са освободени от такса, а гражданите на Котел плащат по 20 евро. Родените през 2008-а, които са набори на Фестивала, на предстоящото му 18-то издание, ще ползват опцията „ПЪЛНОЛЕТИЕ“ и ще платят 20 евро.

За да станеш част от това цветно множество обаче, има строги изисквания. Всеки, който иска да участва и да присъства на събитието, задължително трябва да е облечен във фолклорна носия – автентична, сценична или стилизирана. Мъжете може да са и с войводски или четнически облекла, както и със старинни военни униформи и оръжия. Допускат се и облекла от самото начало на ХХ век, както и свещенически одежди. Разрешени са и фолклорни носии, традиционни за други народи и държави. Ако не сте могли да си намерите носия, при входа на фестивала можете да си купите или да вземете под наем. Забранено е провеждане на разговори по мобилни телефони извън определеното за това място. Не може да се внасят напитки, храна и продукти, а на вдигната чаршия се продават ястия, мезета, вино и ракия, лакомства и плодове. Забранено е внасянето на всякакви пластмасови бутилки, чаши, чинии, прибори, кутии, найлонови торбички, на термоси и салфетки. Не може да влезете с модерна чанта или раници или да опъвате одеяла. При входа на чаршията се предлагат черги, завивки и битови торби. Не е позволено носенето на слънчеви очила и ръчни часовници, както и съвременни шапки. Разрешава се единствено използването на калпаци, бели кърпи и забрадки. Не може да се ползват връхни дрехи от съвременното облекло. При хладно време се препоръчват традиционните ямурлуци, наметки, елеци от аба и кожа, тъкани или плетени вълнени женски връхни дрехи или шалове в тона на народната носия. Родителите не бива да влизат с детска количка, позволено е да носят бебетата в цедилки или плетени кошчета, характерни за бита преди повече от век и половина. Снимането с камери и мобилни телефони през първите два дни е забранено. Който иска снимка за спомен, трябва да ползва служебни фотографи с професионална техника. 

Поне веднъж всеки българин трябва да види как по калдъръма в Жеравна вървят момичета с венци от полски цветя, край тях крачат млади мъже с потури и калпаци, а семействата са облекли невръстните си деца в народни носии. Любопитното е, че липсва усещането за музей или театрална възстановка. Може би, защото е твърде силно чувството за принадлежност към общата памет.  

Автор: Маргарита Димитрова

Източник: "Филтър бг"

Още снимки