След като още в първите си часове като народни представители депутати от петата политическа сила в България – „Демократична България“ (ДБ) – начело със съпредседателя й Христо Иванов, внесоха преждевременно в деловодството на Народното събрание идеите си за промени в Конституцията, с които прокуратурата се превръща в политически орган, а Конституционният съд в своеобразен нов Висш съдебен съвет (ВСС) и междувременно в „бюро справки и жалби за гражданите“, сега същите са подели кампания да оправят нови девет закона.
Във втория си работен ден, Христо Иванов и част от колегите му, са депозирали в Народното събрание проекти за промени в Закона за пътищата, Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за съдебната власт (ЗСВ), Изборния кодекс (ИК), Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Закона за движението по пътищата (ЗВдП), Закона за автомобилните превози, Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Накратко – както бе анонсирано още в първия работен ден на Иванов като народен представител, във втория му такъв той и двама негови колеги депозираха промени в ЗСВ и НПК, с които се цели пълното закриване на специализираните съдилища и прокуратури, прехвърлянето на компетентността на делата им на общите съдилища и прокуратури и трансформирането на щатовете за магистрати. На практика – пълно и безвъзвратно осигуряване на индулгенция за корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност в България. В исканията на ДБ по отношение на Изборния кодекс също няма изненади – вот по пощата за съгражданите ни в чужбина, изцяло машинно гласуване и видеонаблюдение на изборите, проблем който все още обаче е висящ пред Върховния административен съд (ВАС) още отпреди 4-ти април. По отношение на КПКОНПИ, планува се нейното тотално осакатяване, като правомощията й се поделят в два отделни органа, а основанията за тяхното действие се завишават до степен, в която последните ще бъдат изцяло възпрепятствани да осъществяват задълженията си. В АПК Христо Иванов, който по отношение на този проект е единствен вносител, иска пък да отпадне изискването да се поставят печати върху документи на хартиен носител. Една странна и необяснима промяна, която най-много да увеличи риска от фалшификации на документи и още по-голямо затлачване на администрацията, поради очевидния й недостатъчен капацитет по отношение на електронизацията на процесите.
Като оставим настрана вече констатирания от редица конституционалисти и политици факт, че депозирането от страна на ДБ на промени в Конституцията на практика за момента е недействително, тъй като подписите под тях са на едва 27 народни представители, вместо изискуемите 60, цялото бързане и спешен порядък на ударното внасяне на различни законови промени, чийто ефект ще е максимално да се затрудни противодействието на корупцията, организираната престъпност, отнемането на части от тялото на държавността и в крайна сметка тоталното политизиране на прокуратурата, буди някои сериозни и недвусмислени въпроси.
На първо място – неясно за обществеността остава защо всички тези промени, както в процесуалните и в други закони, така и в основния закон, се внасят още във втория работен ден на Народното събрание, преди изобщо да е било обсъждано дали ще бъде събрана необходимата подкрепа, както и при тотално неясните събития около това ще има ли изобщо България правителство в следващия месец или ще преминем към сценария – предсрочни избори. Не е ясно и как се случи така, че най-големите критици на предходното Народно събрание и кабинет, че законите в държавата се пишат „на коляно“ и „на тъмно“, всъщност без време започнаха да произвеждат дословно същата порочна практика. И това безспорно личи от факта, че подобни по своя мащаб промени, които целят орязването на правомощия на единствения в държавата работещ Антикорупционен орган, закриване на цял отрасъл в съдебната система и пълно поставяне на държавното обвинение на колене пред политическия елит, би следвало да бъдат внесени в Народното събрание не от трима или двадесет и трима депутати от предпоследната политическа сила в държавата, а от новия, работещ и легитимен кабинет, след преминаването им през минимум едно обществено обсъждане и след консултации с широк кръг експерти, юристи, магистрати и заинтересовани страни. На този фон и на тоталната несигурност за икономиката, здравните институции и бъдещето на малкия и среден бизнес в условията на продължаващата пандемия от COVID-19, опитите да се блокира и политизира съдебната система, каквото по същество представляват пакетът от законови и конституционни промени, предложени от ДБ, изглежда най-малкото безотговорно. Не е ясно и дали така предложените промени в девет закона и радикалното обръщане на модела на българския конституционализъм с краката нагоре е било консултирано от страна на представителите на ДБ с техни колеги от Венецианската комисия, чиито препоръки са многократно цитирани в мотивите към проектите им, нито пък дали е била изискана оценка от Европейската комисия, още повече в навечерието на втория по рода си доклад за върховенството на закона в страните членки.
Очевидно е обаче, че в случая не държавническото поведение или жаждата за справедливост са съветник на бившия правосъден министър Христо Иванов, който въпреки претенциите, че разполага с най-добрия и подготвен екип от юристи в своя политически формат, всъщност дори не прояви претенция за това начело на Правната комисия в Народното събрание да бъде един от тези блестящи негови колеги. Точно обратното – допусна, при това без никакви възражения, за председател на Комисията, която де факто е основополагаща за писането и приемането на законите в държавата, да бъде назначен експерт по … спортно право.
На този фон, на цялото нетърпение и бързина за промяна из основи на дефинициите за „правова държава“ и „върховенство на правото“, основи на демокрацията в целия свят, без никакъв граждански или експертен контрол, без консултации с преподаватели, практици и магистрати, целта на подобни действия изглежда пределно ясна – съдебната система да бъде напълно овладяна от икономическия и идеологически кръг около Христо Иванов и съпартийците му, който от години опитва да пробие съдебната система и да хване в ръцете си превръзката от очите на Темида, така както дърпа конците на собствените си подчинени политици.
А реалните интереси и проблеми на гражданите, които висят със страшна сила в цялото безвремие, в което България е изпаднала от 4-ти април насам, може би ще останат за обсъждане и решаване в някое друго Народно събрание, в което участие ще вземат хора, които коват закони премерено, обмислено и с морал, а не подтикнати от икономическите и лични интереси на благодетелите си.
Още снимки
