Повече от милион и половина български граждани са живели в бедност през миналата година, показват данни на НСИ. Под линията на бедност, която за страната през 2019-а бе 413.04 лв. на човек от домакинство, са 1.586 млн. души, или 22.6% от населението. Спрямо 2018 г. линията нараства със 17.6%, а бедните - с 0.6 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица - 58.9% за 2019 г., като рискът от бедност при безработните мъже е с 14.2 на сто по-висок в сравнение с безработните жени.
За година бедните работещи между 18 и 64 г. намаляват с 1.1% до 9 на сто. При работещите на непълно работно време рискът от бедност е приблизително четири пъти по-висок, отколкото при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1.5% по-нисък от този при мъжете.
НСИ посочва, че образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 55.5%. С нарастване на образователното равнище делът на бедните сред работещите намалява приблизително два пъти за хората с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Работещите бедни висшисти са 2.5%.
Най-висок е делът на бедните сред живеещите сами хора на възраст над 65 г., самотните родители с деца и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо намаление на риска от бедност през 2019 г. в сравнение с 2018 г. има при домакинствата с три или повече възрастни със зависими деца - с 4.6 процентни пункта.
Делът на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (10.7%) и с двама възрастни под 65 г. (13.5%). При живеещите сами жени рискът е с 14.5 процентни пункта над този при мъжете.
Данните показват, че през миналата година най-висок е делът на бедните самоопределили се като роми - 64.8%, а най-нисък - на българите - 16.7%. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (55.2%), а при ромската - безработните (36.6%). При работещите най-висок е делът на бедните роми - 27.5%, при 24% работещи бедни турци и 22% българи. Необходимо е да се отбележи, че при тези данни хората сами определят дали са българи, роми, турци и отговарят на този въпрос само ако желаят. Те могат да посочат както "Не желая да отговоря", така и "Не се самоопределям".
От какво се ограничаваме?
Най-много хора се затрудняват да посрещнат неочаквани финансови разходи със собствени средства - 36.5%. Успоредно с това 35.4% от тях не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 30.1% се ограничават при отоплението на жилището. Затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището си, имат 29.3% от българите.
През миналата година 19.9% от населението в страната живее в материални лишения.
Това зависи от етническата група. При българите най-висок е процентът на тези, които не могат да посрещнат неочаквани разходи - 32.4%, докато при ромите - най-голяма е групата на тези, които не могат да си позволят консумация на червени меса, пиле или риба всеки втори ден - 68%.
Най-ниска е линията на бедност в областите Монтана и Пазарджик - съответно 268 и 292 лв., а най-висока - в София - 589 лв., следвана от областите Перник (475 лв.) и Стара Загора (459 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Сливен - 30.1%, Кюстендил - 28.8%, Враца - 27.7%, и Ямбол - 27.4%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Плевен - 14.3%, Благоевград - 16.5%, София - 16.8%, и Ловеч - 18.5%.
Линията на бедност за 2019 г. нараства спрямо 2018 г. във всички области. С най-голям ръст са областите Разград (с 37.2%), Враца (с 34.9%), Ловеч (с 34.7%), Перник (с 34.6%), Смолян и Силистра (с по 33.4%). Най-малко увеличение спрямо предходната година има в областите Ямбол (с 1.6%), Плевен (с 5.8%), Пловдив (с 6.6%) и Хасково (с 8.8%).
Още снимки
