„Йордан Радичков беше казал при получаването на „Аскеер“ (1996) за цялостен принос в развитието на театралното изкуство, че се чувства като бучка захар в кофа с вода. И аз така.“ Каза художникът Атанас Парушев, когато му връчиха Национална награда за живопис на името на Майстора за 2021 на тържествена церемония в Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.
И продължи: „Никога не съм очаквал и мислех, като ми казаха, че нещо са се объркали там хората…Много се радвам, че наградата до голяма степен се дължи на колегите ми. А те са „братя по оръжие“, както се казва, със същите проблеми…Благодаря!“. Каза само тези думи много развалнуван и сякаш все още удивен от високата оценка художникът.
Изложбата на сливенския художник Атанас Парушев – Шока представи абстрактната живопис на художника в Националната галерия, Квадрат 500 през февруари – април, миналата година. За нея като въведение тогава Яна Братанова, куратор на експозицията написа: „Произведенията бяха подбрани лично от автора спрямо степента на тяхното съучастие като отделни гласове, които влизат в пълно съзвучие сред почти чужд на действителността мир. Спокойствието, тишината, усещането за монашеска вглъбеност и медитация, напомнящи за „Великото нищо“ (нематериалното), сякаш енергийно извират от творбите. Изградени от много материя – бои, хартия и плоскости, те попиват жеста и намеренията на художника, така че субстанцията започва да излъчва духовност, която превръща пространството около нея в храмово. Неслучайно авторът нарича своите вертикали „духовни картини“.
Първите си опити в полето на абстрактното Атанас Парушев прави още по време на следването си (1980 – 1985) в първия випуск по живопис на проф. Иван Кирков в Художествената академия. В средата и края на 1980-те създава серия от омажи на своите първи „учители“ в абстрактното рисуване Серж Поляков, Никола дьо Стал и Пиер Солаж.„Може би животното се е превърнало в човек, съзерцавайки кървавите изгреви и залези, черните нощи и светещите звезди, и то преди да може да изгражда разкази, метафори, символи“, казва художникът. През 1990 една от творбите си Атанас Парушев назовава „Черга“. С нея бележи началото на цикъл от ритмично-геометрични композиции, които работи до 2001. В тях той експериментира със свойствата на цвета, със силата на геометричните фигури и техния ритъм, докато стигне до напълно изчистения вертикал като символ на възнасянето и одухотворяването, на постепенното сливане с небето и хармонията във височините, на връзка между земното, човешкото и небесното.
„Пътят нагоре към чистото екстазно познание и преживяване е по-директен, по-ясен, по-кратък с помощта на мистичното преживяване в абстрактното рисуване, както мистицизма в християнството, дзен в будизма или суфи в исляма.“ И ако тези картини предизвикат вълнение, размисъл или съчувствие, ще изпълнят желанието на художника да събудят СЪСТРАДАНИЕ – най-висшият морал, липсата на егоизъм, самодоволство, простащина и нетолерантност.“
Яна Братанова беше от най-щастливите от високия приз за Атанас Парушев и възторжено сподели в социалните мрежи: „Носител на Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров - Майстора за 2021 година е Атанас Парушев! От него научих, че е много е важно първо да заобичаш нещо, да го осмислиш и едва тогава да пристъпиш към него. Той е художник с мощно изразено, дори религиозно отношение към рисуването. Тази позиция се изразява в мирогледа на автора, който поставя искреността в изкуството на пиедестал, рисувайки единствено тези картини, които не би могъл да не нарисува. Честита награда и още много поводи за среща и извисяване с изкуството на Атанас Парушев!“.
Председателят на Съюза на художниците Любен Генов съобщи на публиката в галерия Владимир Димитров – Майстора“ преди да обяви наградата: „ Още на 20 декември 2021 жури в състав: Любен Генов – председател, и членове: Аделина Филева, Деля Чаушева, Динко Стоев, Долорес Дилова, Олимпия Николова-Даниел, Пламен В. Петров, Станислав Памукчиев, Стоил Мирчев, Валентин Господинов – представител на община Кюстендил и директор на Градската галерия, Мариана Каракостова – представител на Министерство на културата, номинира петимата автори за техните ярки постижения през изминалата година: Атанас Парушев, Богдан Александров, Десислава Минчева, Иво Бистрички, Милко Божков.
Живописецът Атанас Парушев, предложен от секция „Живопис“ на СБХ и дружеството на сливенските художници, бе номиниран за изложбата му абстрактна живопис в Националната галерия – Квадрат 500“.
На 1 февруари 2022 се навършиха 140 години от рождението на Владимир Димитров – Майстора. В този празничен за жителите на град Кюстендил и село Шишковци ден обявяването на Националната награда за живопис е в центъра на събитията, отбелязващи годишнината. В художествената галерия бяха открити две изложби – изложба на миналогодишния лауреат Йордан Кисьов и то недостроеното пространство на галерията под открито небе и юбилейната изложба, отбелязваща рождението на Майстора. Между 330-350 негови творби от фонда на галерията в Кюстендил са включени в експозицията, посветена на годишнината на големия ни художник, сподели Валентин Господинов, директор на галерията в града, носеща името на Майстора. Тя притежава най-богатия фонд от произведения на Владимир Димитров - Майстора, наброяващи над 1350 и включващи рисунки с туш, молив, цветни моливи, акварел и маслени произведения. И на този ден наред с честването на твореца се връчва Националната награда за живопис на негово име, учредена от Съюза на българските художници.
Атанас Парушев е десетият ѝ носител след възстановяването ѝ 2012 след прекъсване от 20 години по инициатива на Община Кюстендил, с участието на СБХ и Министерството на културата. Победителят получава статуетка, диплом, 5000 лв. от община Кюстендил, 2000 лв. от МК и 1000 от СБХ. Статуетката е дело на скулптора Кирил Матеев, който печели конкурса за изработване на Национална награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора. Носители на наградата след възстановяването ѝ са проф. Андрей Даниел, Свилен Блажев, проф. Ивайло Мирчев, проф. Станислав Памукчиев, проф. Николай Майсторов, Анета Дръгушану, Захари Каменов, Елица Тодорова и Йордан Кисьов.







