Защото, при другите си лошавини, игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки н изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие. Поробените народи имат своя философия, която ги примирява с живота. Един безизходно пропаднал човек често свършва с един куршум в черепа си или в клупа на едно въже. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца. Той се весели.

Из „Под игото“ от Иван Вазов

Днес няма робия или поне така казват, а има свобода (пак така казват). Знаете ли? От всички въпроси най-любим ми е:

-Свободни ли сме днес? – обикновено зададен от журналист на обикновен минувач, най-често на трети март.

Минувачът винаги е свободолюбива и извисена личност, особено пред камера и микрофон и отговаря:

-НЕ! – с твърдостта на български хъш.

– Добре бе, защо да не сме? – питам аз пред телевизора.

Не искате да чувате отговор на този въпрос, защото извисеният, свободолюбив хъш ще се превърне в тиква, а вие ще чувате само – руснаците, американците, извънземните, илюминатите, соросоидите, комунистите, демокрацията, циганите и всички други „народни врагове“. Тук ключовата дума е ДРУГИ. Не сме виновни ние – ДРУГИТЕ СА! Дали от хайдушкото, дали от партизанското ни минало ние винаги отричаме вината до последно – или като сега е модерно „до доказване на противното“ (понякога и след това).

Българинът държи на своята свобода… или по-точно на слободията си! Защото свободата означава да спазваш правилата и законите, а ние смятаме правилата за робия.

–Как тъй някой ще ми казва аз какво да правя!? – туй е общонародно верую. И ако ти слушаш някой какво ти е казал (или не дай Боже го изпълняваш), туй си е робство (пък бил той и професор, академик или генерал – те тия дипломи сега ги дават под път и над път).

Още преди 142 години българите с изумление установили, че сега като са освободени пак ще плащат данък – само че не на султана, а на българската държава. Че те не се ли бориха точно срещу това? От Раковски до Андрешко нишката някъде се е прекъснала и ако едни са пишели своите статии и прокламации обзети от идеята за „Свобода или смърт!“ и „чиста и свята република“, то другите чували „Слободия или смърт!“ (Дали защото 2/3 са неграмотни или заради друго – не знам.). Няма Русо, няма обществен договор – искаме си слободията и толкоз. Правилата и законите са за балъците. А ако са създавани и гласувани от политици/чорбаджии, пардон престъпници, хич, въобще не ги хвали! Тия са лъжци и измамници. Дай по-добре по един билет да изтъркаме (тях пък ги затриха… ПФУ!)

Българите в своята маса не ги интересува политика, политици и въобще управляващите – по общо възприятие, тия са боклуци и прочие както вече казахме. Ако не ми вярвате вижте колко процента от хората имащи право на глас гласуват – под 50%. А ако сте добър по математика вижте колко процента от населението е нужно, за да се избере правителство с тия условия – под 25%.

Къде са другите 75% ? – протестен вот или непукизъм…

Хайде сега ми кажете: Как тия 75% да спазват препоръките и забраните наложени от държавата?

Ще кажете „ама народа много е лъган“ и ще сте прави. Народът го лъгаха, че е „новия социалитически човек“, после го лъгаха за Чернобил, после го лъгаха за демокрацията, а после мними политически фигури (месии), после КТБ и т.н. списъкът няма край. Защо сега да вярва? На кого да вярва?

Обаче кой е виновен че народа го лъжат?

-Да, да знам… онези ДРУГИТЕ. – ама дали наистина са другите?

И в тая обстановка на всеобщо недоверие и незаинтересуваност думите на дядо Вазов звучат повече от адекватно: „Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ…обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството…“

Народът се е отдал на „обикновените блага на живота“ и не го интересуват хич вашите политики. На народа вече не му пука дали му повишавате цената на тока или данъците, или други такива „маловажни“ неща дето „крадците“ пардон политиците са ги измислили, обаче…

Ако вие отнемете на народа „бъклицата с вино, изпита под прохладната сянка на върбите“, ей тогава вече стана страшно. Ей това вече е робия и вие отнемате неговата свобода (или слободия според вашите предпочитания). Не стига, че той е абдикирал от всичката си критичност към вашето управление, а вие сега искате да му отнемете всичко! Туй ваше деяние си заслужава въстание! А ония дето спазват вашите ограничения, те са роби или още „страхливи овце“!

–Как тъй някой ще ми казва аз какво да правя!? – взима куп фалшиви декларации за пътуване, качва се в колата и отпрашва за Великден при роднините.

“- Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил.

Че ся замислих защо е тъй. Откъде таз немощност идва, тая нефелност? Причини много, но на мен ми ся чини, че главна е невежество. Не толкоз себелюбие или овчедушие, или тесногръдие или друга някоя черта карактера (табиета), а главно невежество. Невежество е в корена на сичко. От там бликат тез мръсните води. Невежий человек живее в малък свят. Не ще прехвърли мост от единия бряг на реката до другия. Другия го не касай. Широта светосъзерцания в него няма никаква. И какво тогаз очакваш?”

Из Възвишение от Милен Русков

***

Нашият народ скоро не се е сблъсквал с подобно извънредно положение или криза, които да засягат целия свят. За нас е трудно да си представим мащабите на тази криза и нейната опасност – а още повече когато заплахата е невидима. България не е участвала във война от 1945 г., а с епидемия не се е борила от 20-те години на XX век. Това са цели поколения, които са забравили какво представлява голяма, общочовешка заплаха, криза, епидемия или друг катаклизъм.

През 1914 г. европейските поколения са забравили за войната, защото последните големи европейски войни са били преди повече от 100 години (Наполеоновите – в началото на XIX век). Те си представят романтизма, който описват романите от тези отминали времена и с порива на една закъсняло рицарство се впускат в месомелачката на Голямата война, която ще хвърли Европа в траур.

От подобна къса памет може би страдаме днес.

Още снимки