Уважаеми просветители, учители, дейци на културата, писмеността, изкуството, създатели на словото и просветлението.
Скъпи ученици,
Уважаеми съграждани,
В най-българския празник, 24 май, Ден на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, душите ни ликуват, защото славянската писменост е нашият исторически белег. В години на мрак и тъмнина, делото на Светите братя проправя светлината към нашето Възраждане. В днешно време нашата кирилица е официална азбука на Европейския съюз и се признава като българският принос за развитието на световната цивилизация и култура.
Словото е направило Средновековна България достойна част от християнската цивилизация. Чрез неговата сила, в зората на Възраждането, нашите славни предци като Паисий, Софроний, Раковски, Ботев са пробуждали ума на народа ни. По-късно идва нашият Стоян Омарчевски, един от създателите на  устоите на българската просвета и култура. Днес, новата българска държавност започна с проглеждането и, независимо от ежедневния мрак, върви по пътя възроден към светли бъднини.
Книжовността е тази, която ни води през годините. Тя е в дневния ни ред, дори във времето, което ни кара да се съмняваме в държавата, в нацията, в обществото, в себе си. Каквото и да правим, ние българите, винаги сме и се уповаваме на науката, на книжнината, на словото, на просвещението.
Не е нужно да имаш само добро семе, трябва ти Учител, за да го развие и отгледа. За това, на този Свещен за нас ден, се покланяме с признателност на учителите. И колкото да се самобичуваме, че сме във време на консуматорството и умиращи ценности, знаем, че културата е тази, която ни съхранява и която втъкаваме в гените на утрешните поколения.
Да, всички деца са красиви и умни, но наша задача е да бъдат образовани, като им дадем шанс да развиват ума си.  Да знаем, че словото събужда, да се научим да го използваме за красивото и да го държим срещу омразата, да не позволяваме гнилите думи да покорят живота ни. Животът не е сметище, казва проф. Валери Стефанов, и добавя, че езикът не е болест, а радост.
Словото е нашата светлина, в нашата азбука са закодирани устойчивите темели на народността ни. Ние сме тук, за да го пазим чрез нашите учители, учени, културни дейци, хората на духа, събрали мъдростта на времето!
Честит празник!

Още снимки