Днес се навършват 10 години от смъртта на Сашо Касиянов.

Той е роден на 29 януари 1951 г. (празнува рождения си ден на 21 януари) във Велинград, в семейството на известния в този край тамбурист Никола Касиянов, който има записи в БНР.

Дядото на Александър Касиянов е известен гайдар във Велинградския край.

Майка му е била една от най-добрите народни певици в града и околностите.

Сестри­те му също са изпълнявали народни песни. След като навършва една го­дина, семейството на Сашо Касиянов се мес­ти в София. Причината е, че баща му е поканен от Филип Кутев да свири на тамбура в новоос­нования ансамбъл за народни песни и танци, днес носещ името на Филип Кутев.

На седем години Сашо започва да учи акордеон. В София семейството му раз­вива интензивна музикална дейност. Най-голямата му сестра Мария пее в Ради­ото, а по-малката, Стефка, пее в различни формации. Само след поло­вин година Сашо, заедно с баща си, съпровожда на певиците Стайка Гьокова и Магда Пушкарова.

На 8-годишна възраст постъпва в състава на пионерския дво­рец като тамбурист. Учи тамбура при Михаил Йорданов – тамбурист, кон­церт-майстор в ансамбъла на Филип Кутев. Завършвайки 8 клас, Касиянов е и завършен тамбурист. За това говори фактът, че на тази крехка възраст е поканен да преподава тамбура в новооснованото Средно музикално училище в Котел. Пре­поръчан е лично от Букурещлиев. Там преподава тамбура и камерна музика в продължение на 15 години. Сред учениците му са големи музиканти като Матьо Добрев, Теодосий Спасов, Добри Йорданов – Добри Селиминовски и др.

Преподава и в I средно общообразователно училище „Хаджи Мина Пашов“ в Сливен. В Котел са и първите му композиторски опити. Композира как­то за солови инструменти, така и за камерни и ансамблови състави. Много са неговите хора и ръченици, събрани в свитъци, понастоящем те се ползват от учениците в СМУ – Котел.

Със свои композиции два пъти става лауреат на конкурсите и прегледите на музикалните училища и на музикалната академия в Плов­див. По това време, през две години, са провеждани конкурси между учи­лищата за проверка на нивото на обучение по музика. Награден от Съюза на композиторите за това, че в своите композиции най-умело от всички им придава съвременно звучене, запазвайки фолклорния им характер. Автор е на „Тракийска сюита“.

През 1973 г. постъпва в Ан­самбъла за народни песни и танци в Сливен, където в продължение на четири години е ръководител на оркестъра.

През 1977 г. става ръководител на оркес­търа в Ансамбъла за народни песни и танци към ЦКЕ – София, клон Сливен „Мишо Тодоров“.

С оркес­търа е бил четири пъти републикански първенец на фестивалите за народ­на музика и танци. Музиката в този колектив е негова. Негови ор­кестранти са били кавалджията Матьо Добрев, бившите преподаватели от Котел Христо Генов – гъдулка и Демир Демирев – гайда. Посетил е страни на трите континента – Европа, Азия и Африка. Успоредно с това е свирил с групи и оркестри за народна музика – оркестрите „Садово“, „Тракия“, „Канарите“, „Тракийска тройка“, оркестъра на Атанас Вълчев и други. Участва многократно в турнета и хиляди концерти в България и чужбина с големи музиканти като Иво Папазов – Ибряма, Теодоси Спасов, Матьо Добрев и др.

Дългогодишен водещ на предавания за народна музика в Сливен в радиата „Бимако“, „Омега“, „Експрес“ и „Сливен нет“, както и предавания по сливенските телевизии.

Заедно с Иво Папазов – Ибряма създава синдикат на народните музиканти.

Умира на 18 юли 2012 г. в Сливен, след като на 13 юли с. г. получава инфаркт.

Посмъртно през 2012 г. получава званието „Почетен гражданин на Сливен“.

Остава запомнен сред обществеността с неподражаемото си голямо чувство за хумор.

Още снимки