"Онова „Свобода или смърт“, извезано върху зелените хайдушки знамена, се възприемаше като тривиално словосъчетание, нещо като „Good morning“ върху пешкирите.

По някакво негласно споразумение не говорехме за свобода. Не толкова от страх, колкото от срам.

За нас свободата беше химера…

И не мога да схвана каква химера беше за нас свободата.

Мечта или чудовище.

Нещата са на път да се променят. Казват, че вече сме свободни.

Точно тук е и сложното. Какво ще правим с тази проклета свобода.

Защото, както казва един сръбски сатирик, свободният човек мисли каквото иска, и яде каквото има.

А ние винаги сме предпочитали обратното.

Да ядем каквото искаме и да мислим каквото има.

Мръсното е, че никой не те пита. Освобождава те и толкоз. Какво тук значи някаква си личност.

Общо взето, ние сме най-освобождаваният народ в света.

И всичките ни генетични увреждания идват оттам.

Мине-не мине и току някой те освободи.

И трябва да му вдигаш паметник…

Е за какво ти е тази история?

За какво ти е това Възраждане?

Ако не бяхме се възраждали толкова, сега можехме да бъдем провинция Баден-Вюртемберг.

И да взимаме по осем хиляди марки на месец.

А не да сме свободни.

И за какво му беше на Македонски тази свобода — да мете канцелариите, гонен от суровия глас на бездушния писар.

А нас ни съкращават и от канцелариите.

Прав е Вазов — по-добре всички да бяхме умрели при Гредетин."