Стефан Радев е роден на 6 септември 1972 г. в град Сливен. Завършва средното си образование в ГПЗЕ „Захари Стоянов“. През 1995 г. завършва Икономическия университет – Варна със специалност „Икономика и управление на индустрията“. Има магистърска степен по счетоводство и контрол от УНСС – София. От 2010 г. е дипломиран експерт-счетоводител. Повече от десет години е бил изпълнителен и финансов директор на голяма компания. До встъпването си в длъжност като кмет на Сливен работи във финансовата сфера като одитор. Кмет е на община Сливен от 2015 година. 

-Г-н Радев, преди няколко дни мина публичното обсъждане на бюджета на общината за 2023 година. Каква е неговата рамка, имайки предвид, че вече сме към края на годината?

-Бюджетът на община Сливен е рекорден като размер – около 180 милиона лева. Лошото е, че го приемаме в края на годината, което много затрудняваше, а и продължава да затруднява работата. Надявам се с приемането му да е завършил цикълът, през който минахме с приемането на бюджети в средата на годината, работа без бюджет и държавата да се върне към здравите финанси и здравото планиране и респективно общините, защото зависим от държавния бюджет.

-Вече обявихте, че започвате работа по бюджета за 2024г. Кои ще бъдат основните ви приоритети?

-Имаме няколко големи проекти. По един от тях имаме сключен договор – изграждането на детска градина в село Сотиря. Това е село с голямо население, с голяма ромска общност, където има нужда от голяма детска градина, за да обхванем децата от най-ранна детска градина, да бъдат в учебна среда, за да можем да ги задържим в образователната система и да им повишим образователния ценз. Най-големият ни проект е свързан с изграждането на инфраструктура на „Индустриален парк – Сливен“, който вече регистрирахме. Надеждите ни там са свързани с финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост. През месец ноември е предвидено да кандидатстваме. Това е най-мащабният ни проект.

-На какъв етап е в момента „Индустриален парк – Сливен“?

-На етап проектиране. Доста години работим по този проект. Около 40 милиона лева е възможното финансиране по ПВУ. Разбира се, конкуренцията ще е голяма на индустриалните паркове. Смятаме, че това е проект, който е много важен за бъдещето на града, за възможността да се привличат инвеститори, които могат да осигуряват по-високо възнаграждение на хората.

-Какви са ви очакванията като резултати от реализирането на този проект през следващите години? Какво ще донесе този индустриален парк на жителите на Сливен и региона?

-В момента планираме първия етап от индустриалния парк, който ще е върху 450 декара, предвидено е да бъдат изградени всички комуникации – вода, канализация, газоснабдяване, електричество, улици, осветление, за да може отделните терени, които са между 10 и 20 декара, но са модулни и могат да се разширят, да бъдат готови до степен да се започне проектиране веднага след като се закупи терена или се придобие право на строеж от съответния инвеститор.

Това спестява около 2 и 3 години от инвестиционния процес, ако един инвеститор закупи земя, която не е подготвена за даден проект. Целта ни е да промотираме този индустриален парк, да привличаме инвеститори за него. Така може да се реши и демографския проблем, макар че ние традиционно сме общината с най-младо население и най-голяма раждаемост. Целта ни е да задържаме младите хора тук, а защо не и да привличаме други да идват тук.

-Това не се ли дължи на по-големия процент ромско население?

-Със сигурност има значимо влияние и този фактор.

-Много кметове в страната биват атакувани заради проектите за воден цикъл, те пък обвиняват ВиК дружествата. Каква е ситуацията в Сливен в момента?

-Ситуацията е аналогична на тази в страната. За мен беше грешка това, че изпълнението на водните проекти в този програмен период се възложи на ВиК дружествата и общините бяха изолирани от този процес. ВиК дружествата нямат изграден капацитет да управляват такива големи проекти, някои от тях са в много тежко финансово състояние, както това в Сливен. Това допълнително затормозява изпълнението на такъв мащабен проект. Надявам се да се поучат нашите управляващи от този опит и за бъдеще общините да бъдат ангажирани с изпълнението на тези проекти, а не да бъдат просто свидетели и регистратори. Хората имат очаквания към нас, а ние нямаме никакъв инструмент, за да се намесим в тези проекти.

-По време на втория си мандат сте много по-активен, но той беше съпътстван от редица кризи. Как определяте последните четири години от управлението си?

-Ако трябва да определя мандата с една дума, то той е особен. Наистина този мандат започна с Ковид кризата, която буквално пренареди дневния ни ред. Всичко, което планирахме да направим, остана на заден план. Всичките ни усилия се насочиха в преминаването през пандемията, да помогнем на хората в нужда. Пренаредиха се начинът ни на мислене и очакванията. Последваха енергийната криза, войната, инфлацията…  Мандат на множество кризи, наслагващи се една върху друга. Да не забравяме и политическата криза в България. Това че се смениха толкова правителства. Всичко това съждаваше много разнопосочни кризи за общините.

Община Сливен премина през всички кризи сравнително без сътресения, без да нарушаваме работата на нито една от системите, за които отговаряме и да продължаваме да инвестираме. Благодарение на усилената работа през първия мандат и финансовата сигурност, която осигурихме на общината. Към този момент нямаме нито лев задължения към доставчици. Напротив! Имаме средства по сметките и можем да планираме смело. Успяхме без сътресения да преминем през кризите заради финансовата дисциплина, която наложихме. Надявам се това отношение към финансите на общината да продължи и бъдем много по-спокойни за финансите.

-С кое се гордеете най-много през този мандат?

-С много неща се гордея. Тук наблизо е булевард „Хаджи Димитър“, който изградихме. Той е сред иновативните примери в страната за урбанизъм – с повдигнати кръстовища, пресичане на пешеходците на едно ниво с тротоара, с подходящи ограничители, без да се слагат легнали полицаи, с повече озеленяване по булеварда. Наистина стана едно прекрасно място.

Буквално преди няколко дни завършихме един строеж в село Тополчане – разширение на училището с нов корпус и нов физкултурен салон. Корпусът е бил започнат през 80-те или 90-те години и е бил изоставен. Стремежът ни е такива започнати и изоставени строежи да ги завършваме, макар че е по-лесно да се събори и да се построи отново. Тополчане е най-голямото село на територията на общината. В училището учат около 900 деца и беше много важен този проект за всички тях. Няма как да не се гордеем с това.

Завършихме проекти за благоустрояването на трите най-гъстонаселени квартали, които откакто са построени, не е било извършвано благоустрояване в междублоковите пространства. Използваме тези три проекта за модел. Разработваме още 4 за следващи зони. Много са обектите, които изпълнихме, въпреки трудностите. Има много с какво да се гордеем.

-Предишни кметове са оставяли в наследство разкопани улици и дългове. Вие как оставяте община Сливен в края на втория си мандат?

-Общината е в отлично финансово здраве. Има светъл хоризонт. Имаме проекти, които подготвяме, за да се стартира работа по тях – и индустриалния парк и проект за рехабилитация на колодрума, който е готов. Сега правим проект за възстановяване на военния стадион.

Асфалтираме интензивно улици, но за съжаление не можем на местата, където тече водният цикъл. Идва и краят на проекта в края на годината. Надявам се ВиК да приключат в срок и да възстановят настилките, които са разрушили, докато изграждат водния цикъл.

-С какви очаквания влизате в предизборната кампания?

-Винаги съм казвал, че с всеки от гражданите на общината можем да седнем и да говорим за нещата, които сме направили, както и за тези, за които не са ни стигнали силите или заради други обстоятелства. Няма нещо, от което да се срамуваме.

Предстои много важен етап през следващите 4 години. Това е изпълнението на новите териториални инвестиции по новия програмен период, който се забави с 2 години. Това ще е големият инструмент за инвестиции в българските общини, по много по-различен начин сега, с търсене на сътрудничество с други общини, със съвместни инвестиции. В момента преговаряме интензивно с нашите партньори, с които традиционно работим – Ямбол, Тунджа, Стралджа, Нова Загора. Имаме едно много добро партньорство, което е предпоставка за силно развитие на нашия регион. Силно вярваме, че Сливен и Ямбол могат да работят заедно, особено с изграждането на четирилентов път .

Още снимки